Еудженио Монтале (Eugenio Montale, 12.10 1896, Генуa - 12.09.1981, Миланo) e италиански поет, прозаик, литературен критик, преводач, журналист. Най-малък, шести син на преуспяващ генуезки търговец на терпентиново масло. Семейството имало красива вила на морето в градчето Монтеросо, където бъдещият поет прекарвал летата. С прекъсвания живее първите тридесет години от живота си в Генуа. Като млад научава английски, френски и испански. Завършва през 1913 г. - 1915 г. курсове за счетоводител. Опитва се да стане оперен певец (1915), посещава школата по пеене на баритона Ернесто Сивори - до 1917 г. Участва в Първата световна война - преминава обучение във военно училище в Парма, после е офицер от пехотата, воюва на австрийския фронт, сражава се в Трентино. След демобилизацията се връща в родния си град, посещава средището на литератори и артисти „Галерия Мацини”. През 1922 г. в списание „Примо темпо” (издавано от Джакомо Дебенедети в Торино) се състои дебютната публикация на ранните му творби - стихотворния цикъла „Акорди”. Първата му книга със стихове „Кости от сепия” излиза през 1925 г. Заедно с Унгарети и Куазимодо създава направлението „херметизъм”. От 1927 г. живее във Флоренция, работи на скромна длъжност в издателство „Bemporad” („Бемпорад”), а от 1928 г. ръководи в продължение на 10 г. библиотеката „Кабинето Виесе” във Флоренция - един от центровете на местната интелигенция. В 1933 г. среща американката Ирма Брандейс, която описва като „Клиция” в стиховете си. През 1938 след отказа си да се включи във фашистката партия е уволнен от директорския си пост. През същата година „Клиция”, която произхожда от еврейски пришълци от Австрия, напуска Италия и Монтале решава да я последва в САЩ, но тези планове не се сбъдват. Поетът се присъединява към групата антифашистки писатели, обединени около сп. „Солария”. Превежда Шекспир, Паунд, Йейтс, Елиът, О’Нийл, Мелвил, Джойс, Стайнбек, Фицджералд, Марлоу. През 1943 г. стиховете му нелегално са изнесени и публикувани в Швейцария. В края на Втората световна война влиза в Партията на действието, работи като журналист в „La Nazione del Popolo”, печатен орган на тосканския Комитет за национално освобождение. След Втората световна война се премества в Милано и повече от 20 г. работи във вестник „Кориере дела сера” (1948-1973) като литературен редактор, и във в. „Corriere d’informazione” като музикален критик (1954-1981). Работи и като специален кореспондент и съпровожда папа Павел VI в Палестина. Книги: „Кости от сепия” (стихове, 1925, ІІ изд. -1928), „Къщата на митничаря и други стихотворения” (стихове, 1932), „Случаи” (стихове, 1939), „Финистере” (стихове, 1943, цикъл стихове по-късно влязъл в книгата „Буря и друго”), „Динарската пеперуда” (1956, автобиографични новели, преиздавана неведнъж), „Буря и друго” (стихове, 1956), „Сатура” (1962), „Аутодафе. Хроника на две епохи” (статии, 1966), „Ксения” (стихове, 1966) „Вън от дома” (очерци за пътувания, 1969), „Дневници от 71-ва и 72-ва” (стихове, 1973), „За поезията” (критически статии 1976), „Тетрадка за четири години” (стихове, 1977), „Други стихове” (1981). Пожизнен сенатор (1967). Носител на Нобелова награда за литература (1975). По стиховете му създават музика някои италиански композитори. Умира в клиника в Милано. През 1996 г. излиза „Посмъртен дневник”. У нас в по-ново време е публикувана книгата му с очерци „Вън от дома” (2009).

Публикации:

Поезия:

ДЕВЕТ ИТАЛИАНСКИ ПОЕТИ/ превод: Огнян Стамболиев/ брой 16 януари 2010

КЪЩАТА НА МИТНИЧАРЯ/ превод: Драгомир Петров/ брой 47 януари 2013

БЛЕД, ДА ПЛАДНУВАШ…/ превод: Атанас Далчев/ брой 132 ноември 2020