Подбор и превод от италиански: Огнян Стамболиев

ЕУДЖЕНИО МОНТАЛЕ

СИРИЯ

Древните твърдяха, че поезията е стълбата към Бога.
Да, може би е вярно, ако не четете моите стихове.
И все пак, веднъж и аз усетих, че откривам своя глас:
със стадо от облаци и от кози той плуваше в простора,
но скоро се разби в скала и падна долу,
върху бодлите на храстите крайречни.

Тогава образите на Слънцето и на Луната избледняха,
моторът на моята поезия замря –
на камък някакъв с кървава стрелка
бе отбелязан пътя за Алепо.

УМБЕРТО САБА

ПРОЛЕТ

Отдавна не те любя, пролет, и това не крия.
В часа, когато мина половината от моя път,
предвестието ти ме нарани дълбоко –
като внезапно острие на нож.
Но сянката прозрачна на клончетата млади
върху земята ме развълнува…

Дори гробовете пред тебе
са готови да се отдръпнат, пролет,
пред тебе, която както никой друг сезон –
живот ни даваш, после ни осъждаш…

КАРЛО БЕТОКИ

РЕКАТА АРНО

Крачиш по брега на Арно. Вали
и зеленият чадър на дъжда трепти над главата ти,
а до теб тежко се носи жълта, пенлива вода,
стегнала сърцето ти –
с мъка и обич препълнено.
За Септември бълнуваш: за полето,
озарено от Луната,
и страдаш за онова, което любовта отнесе
върху своите призрачни криле.

Но Луната вече я няма! И никой
не нарушава покоя на тези простори,
залети от чужди, отразени светлини.

Как е пусто наоколо!
Зимата е вече тук – дошла е с утрото.
С разтуптяно сърце гледаш
как жълтата тежка вода залива полето,
как влагата пронизва въздуха…

МАРИО ЛУЦИ

ТАНЦЬОРКА

Накрая върху огнения дансинг се яви
испанската танцьорка.
В далечината
усмивката й блесна
неуловима като полъха на теменужна музика.

Със своята чувствителна и нервна стъпка
веднага хвана ритъма
и туй небе – на забранена и мечтана свобода –
бе тъжното събитие
в живота й,
напълно безнадежден.

РАФАЕЛЕ КАРИЕРИ

МЪЛЧАНИЕ

Проклето да е мълчанието,
дето стена до стената издига,
небето от тялото отделя,
окото от взора извръща.

От едната ръка до другата –
цяла вълна се простира.
Проклето да е мълчанието,
дето стена до стената издига.

САЛВАТОРЕ КУАЗИМОДО

БРОД ПРЕЗ РЕКАТА

Ти откъде ми викаш, скъпа? След теб
прозвънва синята мъгла. Свирепи кучета
изскачат от дворовете и хукват по следите
на бягаща сърна, усетили добрия лов.

Отвъд реката се усмихва златка. Познавам
този брод със камъните черни над водата,
там нощем лодки преминават.

Любима, сега далече си от брода и реката
и твоя глас е като ехо – едва го разпознавам,
не мога да те видя: държиш в ръцете си,
преплетени и бледи – горска теменужка,
а от очите ти израства мак.

Любима, ти нима си мъртва?

МАРГЕРИТА ГУИДАЧИ

РАКОВИНА

Страннико, сега си почивам върху твоята длан,
но съвсем не съм ти подвластна.
Лежах дълго в пясъка,
докато моята причудлива форма
не привлече погледа ти.

Но и този пясък не е моят дом!
Сестра съм на бързите риби, на подводните треви,
родени в прохладното лоно на морските води.
И не омраза или забрава, а жестока буря
ме раздели с тях…

Оттогава непрестанно въздиша и шепне в мен
незабравеният ми дом
и безутешно страда морската ми душа.

А ти ме държиш /с моята тайна!/
в разтворената си длан
и любопитно приближаваш към мен
чуждото си ухо.

БАРТОЛО КАТАФИ

В ОТКРИТО МОРЕ

Опасностите и грижите се свършиха.
По линията, свързала прозореца с хоризонта,
съзрях пронумерованите вещи на реда.

/Лесно е –
водата да разпениш,
молекулите да разрушиш,
да пориш въздуха,
но да преминеш от движението към покоя
е твърде трудно!/

Добре, че тежкият купол на Бъдещето,
дето е горе на Небето,
се поосвежи от озона на дъжда.

Лятото едва започна,
а сирените завиха из града.
Зачакахме пожари, но огън нямаше.
Изпраните чаршафи по дворищата,
подобно корабни платна, плющяха под вятъра,
напомниха ни за морето,
от него скоро се завърнахме –
там небесносиньото е тъй прекрасно,
макар и краткотрайно
както всичко тук.

ДЖУЗЕПЕ УНГАРЕТИ

* * *

Вие, които се замисляте
за всичко предварително,
твърде отдавна и до дъно
изпихте чашата със суетата на света.

Вие, безсмъртните,
които се вълнувахте,
и любихте,
и ненавиждахте
тук толкова неща –
сега покой желаете.

А в дъното на вашето мълчание замират:
износените вещи, вечните емблеми, имената,
спомените, ордените, званията…