Борис Костров

превод: Христо Черняев

                       На А. Решетов

Навред езера в странни чупки,
долини и хълми от бор.
Към зверски бърлоги и дупки -
пътечка под светъл простор.

Вземи патронташ и двуцевка,
и чанта, и нож си вземи -
вълк няма да срещнеш и днеска,
в лисица ще пратиш сачми.

И ако в гръдта ти припари
умора и жажда, ти слез
в дола, сред рояк от комари,
до ручея в гъстия лес.

Заслушан в цвъртежа на птици,
напий се с вода под ели,
и спомнил момиче,
                            лисицата
с корава ръка погали.