Вътьо Раковски

ВЕЧЕРНИ ПОКРИВИ

                            на Иван Давидков

По здрач градът е странно ъгловат
и странно в себе си се притаява -
вечерни покриви, вечерен свят,
над който ангелите на деня минават.
До късно аз не мога да заспя.
Разкъсан от стени, от улици разкъсан,
аз чашата на своя ден крепя
и я поднасям на съня си късен.
И той се населява със неща,
с приятелства, с вражди се населява,
със релси и със жажди по света,
които този извор утолява.
Събудя ли се, виждам нощен мрак.
Привидното спокойствие застила
дърветата, притихналия парк,
дома, квартала сив, автомобила,
раздялата (раздяла ли е то?),
целувката нарочна и случайна,
палтото старо, новото палто,
донесената тази вечер тайна…
И както кестените на града
застават до стъклата, за да чуват
ония дневни шумове в нощта,
които в сънищата съществуват,
до моя сетен миг на този свят
дълбоко в мене все ще засияват
вечерни покриви, вечерен град,
над който ангелите на деня минават.

СБОГОМ, МОЙ СВЯТ*

Обичах те много.
Обичах те страшно много.
Обичам те и сега.
Ако си отида скоро,
ще те гледам отгоре,
ще тъгувам за тебе,
където и да съм.

Още повече,
ако няма да те виждам,
мой свят,
мой обичан свят.
Ти бе добър към мен.
Дари ме
с такава добра жена,
с такъв добър син,
с такава добра внучка.

Сбогом, мой свят,
ще те обичам
и след смъртта,
може би още повече,
отколкото сега.

17. 03.2008

—————————–

*Последното стихотворение на поета. бел. ред.