АТОМНА ПРИКАЗКА
превод: Красимир Георгиев
АТОМНА ПРИКАЗКА
Тази приказка, днес непонятна,
е довчера щастлива била -
как Иванушка тръгнал в полята
и наслуки изстрелял стрела.
Той затичал натам след стрелата,
на съдбата сребристия знак.
И попаднал на жаба сред блато,
три морета зад родния бряг.
- Ще послужиш за дело назряло! -
върху кърпичка сложил жабок.
Резнал бялото царствено тяло
и му дал електрически ток.
Дълго жабата в мъки умира,
мигат с ужас клепачите пак.
И с усмивка познание сбира
прещастливият волен глупак.
1968 г.
—————————–
ВЯТЪРЪТ
Кого очакваш? Зад прозорци - мрак,
случайната любов ще срещнеш пак.
На първия, в дома ти влязъл, виж,
реши съдбовно да принадлежиш.
И колко дни очаква вест душата!
Отваря с порив вятърът вратата…
Жена си ти - тоз вятър независим е…
В печал и обич волно се опи,
с една ръка погалва той косите ти,
в морето с друга кораби топи.
1969 г.
—————————–
ПРАХ
Убиваха ме, но наполовина,
оставаше да се довърша сам.
И няма как вина или причина
да търся, щом съдба следи ме там.
С какво ли пустотата след смъртта си
ще пълните? С нищожната следа?
Горчиво аз на този свят ще късам
от бъдещи сираци обичта!
Земята ще избухне в срив неволен
и ще разпръсне злобния ни ден.
За този прах, за тази смърт сред полет
ще ви простя… Кой ще прости на мен?
1985 г.
—————————–
ПОГРЕБЕНИЕТО НА ЗЪРНОТО
Отива си светът от век към век.
Отново всичко прах и шум оплита.
- Не е възможно! - чудел се човек,
открил зърно на фараон в обител.
Зърното взел - и то пред него в сън
разкрило глъбините прежни земни.
Хилядолетия нахлули вън:
Египет, Рим и всички царства древни.
Поредно поколение селяк,
на гробницата този осквернител
в полето зърното погребал пак,
със страх и трепет хляба да опита.
Умря зърното - бухна хляб-вина.
Безсъница-пшеница шум разбуни.
Но в този плитък свят дълбочина
на никой няма пак да се присъни.
1996 г.
—————————–
МРАЧНИ ХОРА
Ний мрачни сме хора, но грее душата.
Отгоре сме паднали вечер с росата.
Под бледи звездици живеем на тъмно,
земята торим, освежаваме въздух.
А сутрин най-леката смърт ни връхлита,
с роса в небесата отлитат душите.
В сияйната твърд ще изчезнем, където
пред раждане свети, след кончина свети.
1997 г.
—————————–
ЗОВ
Мъгла остана от Русия,
Москва от грак на врани ври.
Ний временно сме още живи,
но сме последните, уви!
От прага бездна ни обхвана
и сред война бе ден сломен.
И чухме Бог да ни подканя:
- Към Мен, последните! Към Мен!
1998
АТОМНАЯ СКАЗКА
Эту сказку счастливую слышал
Я уже на теперешний лад,
Как Иванушка во поле вышел
И стрелу запустил наугад.
Он пошёл в направленье полёта
По сребристому следу судьбы.
И попал он к лягушке в болото,
За три моря от отчей избы.
- Пригодится на правое дело! -
Положил он лягушку в платок.
Вскрыл ей белое царское тело
И пустил электрический ток.
В долгих муках она умирала,
В каждой жилке стучали века.
И улыбка познанья играла
На счастливом лице дурака.
1968 г.
—————————–
ВЕТЕР
Кого ты ждёшь?.. За окнами темно,
Любить случайно женщине дано.
Ты первому, кто в дом войдёт к тебе,
Принадлежать решила, как судьбе.
Который день душа ждала ответа.
Но дверь открылась от порыва ветра.
Ты женщина - а это ветер вольности…
Рассеянный в печали и любви,
Одной рукой он гладил твои волосы,
Другой - топил на море корабли.
1969 г.
—————————–
ПЫЛЬ
Меня убили все ж наполовину,
А мне осталось добивать себя.
И незачем вину или причину
Искать, коли в глаза глядит судьба.
Чем пустоту живую после смерти
Заполните?.. Ничтожеством своим?
Как горько буду я на этом свете
Грядущими сиротами любим!
Вспылит земля на резком повороте,
И отлетит живая злоба дня.
За эту пыль, за эту смерть в полете
Я всех прощу… Но кто простит меня?
1985 г.
—————————–
ПОГРЕБЕНИЕ ЗЕРНА
Последний век идёт из века в век.
Всё прах и гул, как и во время оно.
- Не может быть! - воскликнул человек,
Найдя зерно в гробнице фараона.
Он взял зерно - и сон зерна пред ним
Во всю земную глубину распался.
Прошли тысячелетия, как дым:
Египет, Рим, и все иные царства.
В каком-то поколенье хлебороб,
А по занятью осквернитель праха,
Он в чистом поле зёрнышко погрёб,
Хотя и не без трепета и страха.
Зерно погибло - вырос хлеб вины.
Шумит в ушах бессонница-пшеница.
Но этот мир лишился глубины,
И никому уже он не приснится.
1996 г.
—————————–
ТЁМНЫЕ ЛЮДИ
Мы тёмные люди, но с чистой душою.
Мы сверху упали вечерней росою.
Мы жили во тьме при мерцающих звёздах,
Собой освежая и землю и воздух.
А утром легчайшая смерть наступала,
Душа, как роса, в небеса улетала.
Мы все исчезали в сияющей тверди,
Где свет до рожденья и свет после смерти.
1997 г.
—————————–
ПРИЗЫВ
-
Туман остался от России
Да грай вороний от Москвы.
Ещё покамест мы живые,
Но мы последние, увы!
-
Шагнули в бездну мы с порога
И очутились на войне.
И услыхали голос Бога:
- Ко Мне, последние! Ко Мне!
1998
