превод: Литературен свят

В интервю за френския журналист Жюл Гюре през 1891 г. Морис Метерлинк, най-големият представител на символизма в европейската драматургия, тогава още начинаещ автор, подробно излага разбирането си за категорията «символ»:

«… Мисля, че има два типа символи: един, който може да бъде наречен априорен символ, символ зададен, той произлиза от абстракцията и се опитва да й придаде човешко лице.

Прототип на тази символика, която е много близо до алегорията, може да бъде открита във втората част на «Фауст» и в някои приказки на Гьоте, например в известната му «Приказка за всички приказки».

Другият вид символ, който по-скоро е несъзнателен, възниква без знанието на поета, често против желанието му и почти винаги е свръх неговото разбиране: това е символ, който се ражда във всички гениални творения на човечеството; прототип на тази символика може да се намери при Есхил, Шекспир и т. н.

Не миля, че произведението може да се роди жизнеспособно от символа; но символът винаги се ражда от произведението, ако то е жизнеспособно.

Произведение, породено от символ, не може да бъде нищо друго, освен алегория, ето защо латинският дух, духът на ред и твърдост, ми се струва по-склонен към алегорията, отколкото към символа.

Символът - това е силата на природата, а човешкият разум не може да се противопоставя на нейните закони. <…> Поетът трябва, струва ми се, да бъде пасивен в символа, и най- чистият символ е може би този, който се появява без неговото знание и дори в противоположност на намерението му <…>. Няма ли символ, няма произведение на изкуството».