Наби Хазри

превод: Борис Вулджев

И мълчи моят дом. Само някакъв червей скрипти.
И до болка тежи самотата на зимната вечер.
Дървоядът брои на минутите пулса отсечен,
а фитилът на старата газена лампа трепти.
Бръсне острият студ. Ще натрупа догоре в зори.
Ще изчезнат пътеките мълком от тази виелица.
Отзовете се в миг, мои мили приятели, где ли сте?
Няма отговор, не… Оредявате, скъпи гори!
Где сте, мои връстници, от полка във късния час?
С вас вървяхме на смърт през потънали в кал коловози.
И мълчи моят дом. И пак смътно дочувам във този
приглушен интервал на вихрушката тъмния глас.
Все така дървоядът гризе. И аз нямам покой.
Слушам свойто сърце, толкоз загуби тежки познало.
То от мъка по вас е проядено вече изцяло,
мои верни другари, загинали рано във бой…
Но разбирам добре: всеки подвиг оставя следа.
Той ще стигне потомците, както идва до нас неусетно
светлина от замислена строго далечна планета
подир много лета… И мълчи моят дом.