Галина Сира

превод: Красимир Машев

Цветчета, цветенца, нежни цветя.
От пролетта рано помамени.
Наричат ви в тази братска земя
не момини сълзи, а „мамини”.

И спомних си за труден ден:
бях сама в беда голяма.
Не момини сълзи - тогава пред мен
разцъфтяха сълзите на мама.

Върху лист зелен - бели мъниста.
Цветчета - като спомена скъп.
Като майчина дума - нежна и чиста.
И вечни - като майчина болка и скръб.

В гората ги търся с жадни зеници,
щом пролет е нея се разгори.
И ми се струва - наричат ги на всички езици
не момини, а мамини сълзи.