Валентин Катасонов

превод: Литературен свят

Още през 1972 г. в САЩ има около 300 000 затворници. В 1990 г. те са вече 1 милион. Днес САЩ, където затворниците са повече от 2,3 млн., оглавяват списъка на страните по брой на хора, намиращи се в местата за лишаване от свобода.

Това са приблизително 25% от всички отбиващи наказания в света (при положение, че в САЩ живее 5% от световното население). Цифрата 754 затворници на 100 хиляди души прави САЩ световен лидер и по съотношението между броя затворници и общия брой на населението.

Както твърди американското специализирано издание «California Prison Focus», в историята на човечеството още не е съществувало общество, което да държи толкова свои членове в затворите. В САЩ затворниците са повече отколкото във всяка друга страна - с половин милион повече от Китай, макар че населението на КНР е пет пъти повече от това в САЩ. Съветският ГУЛАГ от 1930-те г. по своя мащаб е много по-малък в сравнение с американския ГУЛАГ от началото на XXI век. 

Ако към броя на затворниците се добавят американците, за които се отнасят процедурите по условното и условно-предсрочното освобождение, се оказва, че фактически в системата за наказания са обхванати общо взето 7,3 млн. души, т. е. примерно всеки четиридесети жител на страната (и всеки двадесети пълнолетен жител на САЩ). 

За този контингент «условни» затворници много подробно пише рускоезичният американец Виктор Орьол, бивш офицер от Управлението на затворите в щата Невада (1).

Петте милиона американци, които са получили присъди, но се намират извън затворите са онези, за които не стигат местата в съществуващите изправителни учреждения. По данни на В. Орьол, американските затвори са препълнени - броят на обитателите им надхвърля приблизително 200 процента над нормата.

Например, по данни от октомври 2007 г., в затворите на Калифорния се намират 170,6 хиляди затворници при вместимост 83 000. За да се даде възможност и на други американци да изтърпят присъдите си в затвора, тъмничарите са принудени предсрочно да освобождават онези, които вече са попаднали в килията.

Далеч не винаги такъв «либерализъм» е оправдан, тъй като пуснатите на свобода пак извършват престъпления (такива, по данни на В. Орьол, сред тях са 95%). Причините за този рецидивизъм отчасти е в самите хора, излезли на свобода, но главната причина е от социално-икономически характер.

Работодателите не искат да вземат на работа бившия затворник, и последният, за да има средства за съществуване, се връща на предишния път. Сред намиращите се извън затвора най-голямата категория са така наречените домашни затворници - онези, които намирайки се под домашен арест, чакат да се освободи легло в затвора. 

Ето как описва тези «домашни затворници» В. Орьол: «Отделна категория, влизаща в споменатата по-горе цифра (5 милиона осъдени американци, намиращи се извън стените на затвора, - В.К.) са затворниците у дома в чакане на място в истинския затвор.

Това, което е написано по-долу, не е измислица и не е фантастика, а реалност на съвременния американски живот. В домашния “затвор” те имат електронна гривна на глезена. Датчик на гривната е свързан непосредствено с пулт в полицейското муниципално управление. Ако “окованият” се отдалечи от дома си на повече от 150 фута (30 метра), електронното устройство подава сигнал за тревога към пулта. Това се приравнява към опит за бягство и присъдата на затворника може да се увеличи.

Същото се случва, и ако “домашният  затворник” се опита да свали гривната си. Срокът на чакане за място в затвора не влиза в общия срок на наказанието. Самият срок на чакане не е определен. Но фактически за едно освободило се в затвора легло чакат ред двама домашни затворници» (2). 

По-нататъшните планове на «затворническите корпорации» на САЩ

Лобистите на корпорациите се стремят каквото и да е нарушение на закона да се наказва със затвор. Анализът на американското законодателство показва значителен «прогрес» по въпроса за преселването на американските граждани от домовете им в затворническите килии.

Те се стремят и да бъде отменено условното и условно-предсрочното освобождаване.  Лобистите постигнаха хората да бъдат осъждани на лишаване от свобода за ненасилствени престъпления и да получават дълги присъди затвор за притежание на микроскопични количества забранени вещества.

Федералният закон предвижда пет години без право на условно-предсрочно освобождаване за притежание на 5 грама крек или 3,5 унции хероин (1 унция = 28,35 г) или 10 години за притежание на по-малко от 2 унции кокаин-полуфабрикат или крек. За 500 грама чист кокаин същият закон предвижда само пет години затвор.

Мнозинството от употребяващите чист кокаин са богатите или отнасящите се към средната класа бели. Черните и испаноезичните употребяват кокаин-полуфабрикат. В Тексас човек може да бъде осъден на две и повече години лишаване от свобода за 4 унции марихуана. В щата Ню Йорк антинаркотичният закон от 1973 г. предвижда от 15 г. затвор до доживотен затвор за 4 унции от всяко забранено вещество.

Както отбелязва В. Орьол, 57% затворниците в американските затвори лежат за употреба на наркотици. В престъплението не само няма насилие, но самите те често са ставали жертви на насилие. Някога президентът на САЩ Клинтън напълно справедливо заяви, че тези, които употребяват наркотици, трябва не да се наказват, а да се лекуват. Но тези думи така и си останаха само думи. Американските власти съвместно с бизнеса се оказват заинтересувани от разпространението на наркотици в страната, тъй като това е много ефективен начин да се увеличават контингентите от «затворнически роби».  

Лобистите на корпорациите успяха да се приеме в 13 щати законите за «три престъпления», които предвиждат доживотен затвор за каквито и да са три престъпления (даже несвързани с насилие). В американската преса се появиха публикации, в които се казва, че след приемането само на тези закони ще е необходимо строителството на още 20 федерални затвора.  

Друга насока на лобистката дейност на корпорациите е максималното удължаване на продължителността на затворническите присъди. За целта се внасят различни поправки в законите. Включително и в такива, които позволяват да се удължава времето на пребиваване в затворите за всякакви, дори за незначителните простъпки на затворника. Частните затворнически компании понякога сами установяват «глобите» като удължават присъдата на затворника. Така например в споменатата по-горе частна компания ССА за всяко нарушение на затворника се добавят 30 дни. След изследване на затворите в Ню Мексико стана ясно, че федералните затворници получават осем пъти повече предсрочни освобождения за «добро поведение», отколкото затворниците в ССА.

Корпорациите се стремят да увеличават почти безплатната работна сила в частните затвори чрез влиянието на решенията на съда. Широк резонанс имаше историята в щата Пенсилвания през 2008 г. Тогава стана известно, че двама съдии срещу подкупи, получавани от собствениците на частни затвори за малолетни престъпници, са давали на осъдените максимално строги присъди, за да се гарантира пълненето на тези два затвора с евтина работна ръка. Общата сума на подкупите била 2,6 млн. долара. 

За да може получилите присъди да се превърнат от потенциален ресурс на робска сила в реален, е необходимо всички те да се настаняват в затвори, които остро не достигат. В последните години в затворническо-промишления комплекс на САЩ много активно се използва държавното-частно партньорство - паритетно участие на федералните власти, щатските власти и бизнеса в финансирането на капитални вложения в разширяването на американския ГУЛАГ. Тези инвестиции се оказват днес по-ефективни, отколкото, например, инвестициите в развитието на «високите» технологии.

Преценете сами: по данни на В. Орьол, държавата влага в затворническата система на страната (общо 5 000 федерални и щатски затвори) ежегодно 60 млрд. долара., получавайки при това печалба в размер на 300%. 

Авторът на книгата «Затвореният свят на Америка» пише: «Страшно е да се помисли, че днес вече САЩ разглеждат затворническата промишленост като потенциал за бъдещата идеална държава, в която обществото на затворниците за стотинки създава блага за шепата богати в света» (3).

Но засега «потенциалът за бъдещата идеална държава» се използва далеч не с пълна мощност. Според последните данни, в частните комерчески затвори пребивават 220 000 затворници.

По отношение на общия брой намиращи се в американските затвори това е малко: около 10 %. По отношение на броя на всички осъдени - около 3 %. Наред с това явно не по-малък брой затворници в държавните затвори се дават под «аренда» на частния капитал. Има място и косвеното използване на труда на затворниците в държавните затвори, когато последните сключват (негласно) договори за изработката на едни или други стоки с помощта труда на затворниците. Но и това е малко за бизнеса. 

Затова главните усилия на частният капитал са насочени даже не към увеличаването броя на затворниците, а към това всички те да се озовават колкото може по-бързо под контрола на « затворническите» корпорации (4). 

Американският опит от «затворническото робство» в други страни

Американският пример за използването труда на затворници за интересите на частния капитал се оказа «заразителен». Частни затвори се появиха и в редица други страни - Великобритания, Швеция, Естония, Австралия, Бразилия. Например, в последната от споменатите страни частници управляват 17 затвора, в които са  2% от всички затворници. Във Великобритания първият частен затвор за 400 места беше създаден през 1992 г. в графство Йоркшир от охранителната корпорация G4S.

Скоро тази корпорация стана лидер в затворническия бизнес във Великобритания. През 2002 г. тя придоби американската затворническа корпорация Wackenhut, получавайки 25% от пазара на частния затворнически бизнес на САЩ.

Следващата след G4S частна затворническа корпорация на Великобритания е Serco. Акциите на двете компании се котират на Лондонската фондова борса. В края на май 2010 г. капитализацията на споменатите компании е била равна съответно на 3,67 млрд. и 2,97 млрд. ф. ст. 

В Израел през 2004 г. бе приет закон, разрешаващ създаването на частни затвори. Израелският милиардер Лев Леваев съвместно с американската затворническа корпорация Emerald в 2007 г. започна строителството на частен затвор за 800 места, строителството струваше 360 млн. дол.

Противниците на закона през 2004 г. протестираха във Върховния съд на Израел. През ноември 2009 г. съдът реши, че затворническата система на страната не може да се основава на частни икономически интереси. Така проектът за първия частен затвор в Израел беше «замразен» (5). 

Първите «пилотни» проекти се появиха и в други страни. В Япония през май 2007 г. бе отворен първият от 50 години нов затвор, който веднага придоби статут на «частен». Той е предвиден за 1000 души, осъдени за леки престъпления. В Естония, където се наблюдава най-високият процент затворници в Европа (по отношение на общия брой на населението - 0,34), действат два частни затвора.

В Латвия преди няколко години Министерството на правосъдието разглеждаше възможността строителството на частни затвори като един от пътищата за изход на страната от кризата.

Подобни проекти се обсъждат също така в Литва, България, Унгария, Чехия.

Ставаме свидетели на зараждането на «затворнически капитализъм» в световен мащаб. 

—————————–

Бележки:

(1) Сега е писател и журналист, автор на нашумялата книга «Америка, каквато е», излязла в Торонто.

(2) В. Орьол. Затвореният свят на Америка // www. victororel. com.

(3) В. Орьол. Затвореният свят на Америка // www. victororel. com.

(4) Най-далновидните политици на САЩ прекрасно разбират с какво ги заплашва «приватизацията» на затворниците. Затова правят всичко възможно поне да забавят процеса на тази «приватизация». Например, в три щата - Ню Йорк, Илинойс и Луизиана действат законодателни забрани на използването на частния бизнес в затворническата система. 

(5) Е. Дранкина, А. Долгополов. Затворената икономическа зона. // Коммерсантъ-Деньги, №21, 31.05.2010.

Фонд Стратегической Культуры, 23.11.2012