Валентин Катасонов

превод: Литературен свят

В публикуваната наскоро интересна статия «Демокрацията в Америка днес» на Дмитрий Минин се говори, в частност, и за такава страна на американската система като затворите. Споменава се и за така наречените комерчески затвори: «В САЩ процъфтява «бизнесът», експлоатиращ труда на затворниците. Всеки 10-ти затворник в тази страна се намира в комерчески затвор. През 2010 г. две частни затворнически корпорации са получили 3 млрд. долара печалба». За това достатъчно ново в живота на Америка обществено явление заслужава да се разкаже по-подробно… 

Понятие и форми на «затворническото робство»

В САЩ в «комерческите затвори» днес се намират 220 000 души. В американската литература този феномен е наречен «затворническо робство». Има се предвид използването труда на затворниците. Като трябва да се направи уточнение: използване на труда на затворниците с цел получаване на печалби от частния капитал (за разлика, да кажем, от такъв труд, като уборка на територии и помещения на затвора, изпълнение на някои дейности в полза на държавата). 

Приватизацията на труда на затворниците в САЩ се осъществява в две основни форми:

- даването на затворниците от държавните затвори като работна сила под аренда на частни компании;

- приватизация на затворническите учреждения, превръщането им от частни компании в различни форми на собственост (включително акционерна). 

13-та поправка в Конституцията на САЩ, забраняваща принудителния труд, съдържа условието: «Робството и насилственото принуждение към работа с изключение на наказания за престъпление, осъдено, както подобава, не трябва да съществуват в САЩ».

По такъв начин в американските затвори робството е напълно законно. 

Първата от споменатите  форми («аренда» на затворниците) се появила в Америка през XIX век - веднага след гражданската война от1861-1865 г. и отмяната на прякото робство за ликвидиране на острия дефицит от евтина работна ръка. Пуснатите на свобода роби били обвинявани, че са задължали на предишните им господари или в дребни кражби и били затваряни. После ги «давали под аренда» за бране на памук, строителство на ЖП линии, работа в мините. В щата Джорджия, например, в периода 1870-1910 г. 88%  от «дадените под аренда» били негри, в Алабама - 93%. В Мисисипи до 1972 г. функционирала огромна плантация, използваща труда на затворниците на основата на договора  за «аренда». И в началото на XXI век, най-малко 37 щати са легализирали използването на труда на «арендуваните» затворници от частни компании.

Американският изследовател на проблемите на «затворническото рабство» Вики Пелаес в статията си «Затворническият бизнес в САЩ: голям бизнес или нова форма на робството?» (1) пише: «В списъка на тези корпорации (които «арендуват» затворници - В.К.) влиза «каймакът» на американската корпоративна общност: IBM, Boeing, Motorola, Microsoft, AT&T, Wireless, Texas Instrument, Dell, Compaq, Honeywell, Hewlett-Packard, Nortel, Lucent Technologies, 3Com, Intel, Northern Telecom, TWA, Nordstrom’s, Revlon, Macy’s, Pierre Cardin, Target Stores и много други. Всички тези компании с възторг приеха светлите икономически перспективи, които им обеща затворническия труд. От 1980 г. до 1994 г. печалбата (от използването труда на затворници - В.К.) е нараснала от 392 милиона долара до 1 милиард и 31 милиона».

Изгодата от такова «сътрудничество» за частните корпорации е очевидна: те плащат на «арендуваните» роби минималния размер на работната заплата, установена в съответния щат. А някъде и под тази норма. Например, в щата Колорадо - около 2 долара на час, което е значително по-малко от минималния размер. 

В особено тежко положение се намират затворниците от някои южни щати, където те, както и преди отмяната на робството през XIX век, продължават да се трудят на все същите памукови плантации. Особена известност е получил затворът за усилен режим в щата Луизиана, наречен «Ангола». Затворниците от този затвор обработват 18 000 акра земя, на която се отглежда памук, пшеница, соя, царевица. Затворниците в «Ангола» получават за труда си само от 4 до 20 цента на час. Нещо повече: оставят им само половината от заработените пари, а втората половина отива в сметката на затворника, за да му бъде изплатена при освобождаването. Действително, от «Ангола» излизат единици (само 3%): повечето затворници имат големи присъди, освен това умират рано от безпощадната експлоатация и лошите условия. 

Има и други подобни затвори-ферми в щата Луизиана. Общо 16% от затворниците в този щат се осъждат на селскостопанска работа. В съседните щати - Тексас и Арканзас - участта на такива затворници е съответно 17 и 40%. 

Втората форма на «затворническото робство» - частните затвори - се появи в САЩ през 1980-те г. при президента Р. Рейгън, а после приватизацията на държавните затвори продължи при президентите Дж. Буш-старши и Клинтън. Първата приватизация на държавен затвор в щата Тенеси стана през февруари 1983 г. от рисковата компания Massey Burch Investment. 

Затворническо-промишленият комплекс на САЩ

По данни на Вики Пелаес, в САЩ през 2008 г. в 27 щата вече е имало 100 частни затвора със 62 000 затворници (за сравнение: 10 години преди това - 5 частни затвора с 2 000 затворници). Тези затвори са се управлявали от 18 частни корпорации. Най-големите от тях са СС и Уокенхат (ново наименование на тази фирма - G4S); те са контролирали 75% от всички частни затвори. Акциите на CCA от 1986 г. се търгуват на Ню Йоркската фондова борса. През 2009 г. капитализацията й се оценява на 2,26 млрд. долара. 

Частните затворнически компании сключват дългосрочни концесионни договори с държавата за управление на затворите. При това те получават от държавата определени средства за всеки затворник. Заплащането на труда на затворника се определя от самата  компания; сумите са малко по-ниски от онези, които изплащат компаниите, експлоатиращи затворниците по аренда (първата форма на «затворническото робство»). Сумите в частните затвори понякога са 17 цента за час. За най- квалифицирания труд плащат не повече от 50 цента. В затворите, за разлика от производствените компании, не може да става и дума  за стачки, профсъюзна дейност, отпуски, болнични. За «стимулиране» на трудовата дейност на «затворническите роби» работодателите обещават «за добър труд» да се намали присъдата им. Но наред с това действа и система от глоби, която фактически може да направи затвора доживотен. 

Затворническата индустрия на САЩ се основава както на прякото използване от частния капитал на работната сила на затворниците (нейната «аренда» или пряка експлоатация в частните затвори), така и косвено. Под косвено използване се разбира, че организацията на производството се осъществява от администрацията на затвора, а произведената от затворниците продукция според договора се доставя на частни компании. Цената на такава продукции обикновено е малко по-ниска от пазарната. Да се определят мащабите на косвеното използване на труда на затворниците от частните компании в САЩ е много трудно. Тук са възможни големи злоупотреби на основата на споразумението между администрацията на държавния затвор и частната компания. Този вид бизнес е прието да се отнася към «сенчестия». 

Както пише американският печат, на основата на частните затвори е започнал да се формира «затворническо–промишлен комплекс». Той вече е заел видно място в производството на много видове продукции в САЩ. Понастоящем затворническата индустрия на САЩ произвежда 100% от всички военни каски, формени каиши и портупеи, бронежилетки, идентификационни карти, ризи, панталони, палатки, раници и манерки за армията на страната. Освен военното снаряжение и екипировката затворът произвежда 98% от пазара на монтажни инструменти, 46% непробиваеми за куршуми жилетки, 36% от битовата техника, 30% от слушалките, микрофоните, мегафоните и 21% офисната мебел, авиационно и медицинско оборудване и много друго.

В статията на Вики Пелаес четем: «Затворническата индустрия е една от най-бързо развиващите се отрасли и инвеститорите й са на Уолстрийт». Цитирайки друг източник, същият автор пише: «Тази многомилионна индустрия има собствени търговски изложби, конгреси, уебсайтове, интернет-каталози. Тя води преки рекламни кампании, владее проектантски и строителни фирми, инвестиционни фондове на Уолстрийт, фирми по експлоатация на сгради, по снабдяване с продоволствие, снабдена е с въоръжена охрана и камери».

Печалбата в затворническата промишленост на САЩ е много висока. Във връзка с това при транснационалните корпорации (ТНК) е намалял и дори е изчезнал стимулът да местят производствата си от САЩ в икономически изостаналите страни. Не е изключено даже, че процесът може да тръгне в обратна посока. Вики Пелаес пише: «Благодарение на затворническия труд САЩ отново се оказаха  привлекателно място за инвестиции в труд, което по-рано беше участ на страните от третия свят. В Мексико разположеното до границата монтажно производство е закрито и е преместило операциите си в затвора в «Сент Куентин» (Калифорния). В Тексас от завод са уволнили 150 работници и са сключили контракт с частния затвор «Локхарт», където сега се правят електросхеми за такива компании като IBM и Compaq. Член на Камарата на представителите от щата Орегон наскоро е поискал корпорацията Nike да побърза с прехвърлянето на производството от Индонезия в Орегон, казвайки, че «тук за производителя няма да има проблем с транспортирането, тук сме обезпечени с конкурентоспособен затворнически труд»».

Жаждата за печалба като фактор за растежа на американския ГУЛАГ

Американският бизнес почувствал, че използването на собствени «затворнически роби» е «златна жила». Съответно, най-големите корпорации на САЩ започнали да вникват в това как се формира контингентът от затворници в американските затвори и да правят всичко възможно тези затворници да са колкото може повече. Смятаме, че именно интересите на корпоративния бизнес способстват броят на затворниците в САЩ бързо да нараства. Ще цитираме още веднъж Вики Пелаес: «Частното наемане на затворници провокира стремежа да се затварят хората в затворите. Затворите зависят от дохода. Корпоративните собственици на акции, които правят пари от труда на затворниците, лобират за по-дълги присъди, за да си осигурят работна ръка. Системата се храни сама» - се казва в изследване на Прогресивната лейбъристка партия, която счита затворническата система за «подражание на нацистка Германия в това, което се отнася до принудителния робски труд и концентрационните лагери».

Впрочем, дори ако затворите са държавни, използването на труда на затворниците е изгодно за властите. В държавните затвори цените за труда на затворниците са по-високи, отколкото в частните. Затворниците получават 2 - 2,5 долара на час (без да броим плащането на извънредни). Но държавните затвори фактически са на «самоиздръжка»: половината от заплащането на затворниците им се взема за плащането на «арендата» на килията и храната. Затова разговорите, че държавните затвори  в САЩ «обременяват» бюджета на страната са нужни просто за оправдаване на тяхното предаване в частни ръце. (2) 

(Следва продължение)

—————————–

(1) Global Research, 10.03.2008

(2) В. Орел. Закрытый мир Америки // www.victororel.com

Фонд Стратегической Культуры, 22.11.2012