Микола Малахута

превод: Красимир Машев

Последна крачка… Но към безсмъртието крачка.
Стихът в ръката върху къс хартия.
Звъни камбана за последна литургия.
Слага пръст на спусъка палача.
„… Разстрел. И след разстрела?” Бездна. Край?
Не! Сърцето отново в стиха ще удари.
И той подава стиха на другаря си:
- Ако оцелееш - на Родината го предай.
Зората се сипва - в паважа блъскат се стъпки.
По тялото - топлина се разлива.
То още не искаше да изстива.
Простена мигът. И го пронизаха тръпки.
Заплака с роса. Надигна се родният край.
И въстана с мечтата му в строфи,
която той прошепна на София:
- Ти ще живееш - на Родината го предай.