Александър Проханов

превод: Татяна Любенова

Има разказ за богатир, убит и разсечен на части, чийто нозе, глава и ръце били разпръснати по гори и оврази. Но ето, идва магьосник, събира и нарежда заедно разсечените човешки членове. Напръсква убития богатир с мъртва вода и тези разсечени части се срастват. Напръсква го с жива вода и богатирът скоква на нозе и пита: “Колко време съм спал?”. Изглежда, такава е орисията на всички евразийски империи, възникнали в тази грандиозна, сред три океана, на гъсто, Аркаим - като тайнствена майка, от която се раждат и произлизат народи, разпръснали се по всички страни на света. 

И помнейки своето дълбоко единородство, създавали велико царство, съединяващо множество пространства, култури и вярвания. Царството притежавало велика сила, създавало неповторими творения, пишело дивни книги, строило великолепни храмове, дарявало на света безподобни творци и деятели. 

Съветският съюз бе разкъсан на части, наследявайки съдбата на предшестващата го царска империя. Врагът, празнуващ победата, твърди, че повече никога на тези разсечени пространства няма да възникне велика държава, народите няма да се съберат в империя, няма да влеят своите сили в единния поток на евразийската история.

Врагът се заблуждава. Защото така са устроени тези евразийски хребети и равнини, така духат в тях ветровете и текат реките, така минават сухопътните и морски пътища, така мислят, чувстват и се молят населяващите ги народи, че тези пространства започват да се срастват и по техните граници преминават съединяващи шевове. Националните елити, измъчени от вътрешните свади, бълнуват за миналото единство. Така се заражда Евразийският съюз. Така започва да се осветлява образът на бъдещата велика държава. Към това бъдещо царство се стремят икономиките на разделените страни, стремят се да създадат единен пазар, да сключат митнически съюз, обмислят общо икономическо поле, в което да започнат реализацията на съвместни проекти, могъщи технологически програми. И създадените в недрата на тези програми самолети и трактори, автомобили и кораби, научни открития и производствени технологии да станат достояние на обединените народи.

Отбраната за бъдещето на Съюзната държава се обезпечава от обединени въоръжени сили, от мощта на колективното оръжие, което ще се превърне в невидим охранителен кръг, опасващ тази евразийска чаша. Защото Западът взривява една след друга страните в северна Африка, жестоко и планомерно разрушава държавите, убива лидерите и хвърля народите в пъкъла на гражданската война. Америка прокарва този чудовищен огнен коридор по ивицата на Средиземно море, пробивайки го през Сирия и Ирак към републиките от Средна Азия. Неустойчивите, неуредени докрай държави на узбеките, казахите, таджиките ги очаква съдбата на Либия и Ирак. И само в лоното на Евразийския съюз тези държави ще намерят желания покой.

Идеята, която ще съедини разсечените народи, трябва да бъде възхитителна и прекрасна, привлекателна за мюсюлманите и християните, жителите на планините и степите, на огромните градове и мъничките аули. Тази идея трябва да е по-високо от икономическите изгоди, по-скъпоценна от националната безопасност. Тази идея трябва да излезе от самите глъбини на националния народен живот, из глъбините на човешкото битие. Такава идея е като божествена справедливост - тази, която управлява живота на хората и обществата, природата и машините, движението на планетите и раждането на децата.

Божествената справедливост диша в Корана и Новия завет.

Събирайки се в новия съюз, народите и държавите ще оставят зад гърба си предишните представи за господството на един народ над друг, ще се откажат от чудовищните натрупвания, в които малки групи от хора тиранизират и насилват безправното болшинство. Светът се движи към справедливост и в това мъчително грозно движение Евразийският съюз ще покаже пример на останалото човечество.

Тази идеология на справедливостта ще потърси своите мъдреци и художници, храбри управници и богооткровени духовници, които ще възсияят в Москва и Киев, Минск и Астана, Ташкент и Бишкек.

Първообраз на такова съобщество е руско-белуроската съюзна държава. В зачатък, във вид на ембрион, като неразцъфнала пъпка, то носи в себе си формите на бъдещото равноправно и творческо обединение. Близък е часът, когато тази пъпка, лелеяна от Лукашенко, този изкусен градинар, ще разцъфне в цялата си красота сред авразийската градина.

Бъдещата евразийска империя ще бъде империя от нов тип с множество равноправни столици. И няма да има един имперообразуващ народ, а всички народи ще бъдат създатели на новата империя. И всеки народ ще държи над себе си част от единния имперски свод, непозволявайки му да падне и да се разруши.

Идеологията на тази империя трябва да покаже на най-малкия населяващ я народ, че той е скъпоценен и неповторим, че без него империята е непълна, че неговите болести и слабости - това са болести и слабости на цялата велика държава, и тя е готова да му се притече на помощ с цялото могъщество на своята изцелителна сила.

В основата на това евразийско царство е непоколебимият съюз между православието и исляма. За първообраз на този свещен съюз служи храмът “Василий Блажени”, издигнат в Москва след похода на Иван ІV в Казан. Жестоката сеч и предшестващото многовековно съперничество, според замисъла на царя, трябва да се венчаят в райската хармония на възвишения духовен съюз. Когато гледаш този събор, неговите шлемове, шатри и корони, струва ти се, че този братски пир са се събрали богатири и батири. Пищна чалма съседства с великолепен тюрбан, позлатен шлем докосва скъпоценна митра. Пусната е в кръг позлатена чаша и всеки, който е седнал на този пир, приема това побратимяване, вкусва от райската сладост.

Из новият роман на Александър Проханов “Човек на звездите”

Завтра, 29. 08. 2012