Юлиан Филип

превод: Георги Константинов

ЧАСЪТ НА ПОТОЦИТЕ

Сега е време на тревите.
Растенето им чувам.
Лицето си земята мие
в поток от хладна светлина.
Небето промени цвета си
и слънцето се разлудува.
Сега тревите са на прага -
трептят зелени рамена.

Земя, разтваряй си вратите
за изворите непознати -
та слънцето през тях да влезе
дълбоко във пръстта!
От хладната прозрачна глина
порастват извори крилати…
Опора светла на тревите.
Опора светла на света.

МАЙСТОР

Мечтите си ще изсече
в разлистения камък.
Той вече е далече
от каменния замък.

Но майсторът иззижда
творбата си последна
и в сънищата вижда
творба по-съвършена.

Не се сърдете - ето,
резецът зазвънтява!
И нейде под небето
друг камък оживява.