Арман Малумян

превод: Татяна Любенова

С Юрий Домбровски съм се срещал три пъти в различни години. През 1938-1939 г. (точно не помня) мой познат, студент в медицински институт, ме покани на литературно четене на начинаещи писатели. Тук присъстваше и писателят Иван Шухов, който аз познавах по физиономия, и Юрий Домбровски - по-рано не бях го виждал.
След като бе прочетен и обсъден откъс от повест на един от начинаещите писатели, Шухов обяви, че Юрий Домбровски ще прочете свой откъс от романа, който пишеше в момента. Това беше откъс от романа “Державин”. Ние го слушахме в продължение на половин час. Домбровски четеше изразително и свободно. След това излезе Шухов, много похвали написаното, говори за изключителната образност на някои моменти.
Аз прочетох този роман след войната.
Втората ми среща с Юрий Домбровски се състоя напълно непредвидено за мен. След войната, като адвокат, често водех различни дела в областния съд. Веднъж секретарят ми връчи да се запозная с дело по обвинението на Юрий Домбровски по член 58-10 от УК на РСФСР. Отначало дори и не помислих, че това би могъл да е този Домбровски, който аз срещнах на литературното четене. Запознавайки се с делото, разбрах, че е именно този човек, тъй като свидетели по делото бяха писателите Шухов, Медведев и др.
При срещата и събеседването с Домбровски забелязах, че той не вярва, че ще оспорвам в съда неговата виновност. Обясних му, че в неговите действия няма състав за престъпление, предвидени в член 58-10, че на него трябва да му обърнат внимание в административен порядък за неизпълнение на поръчение на Съюза на писателите.
Обвинението на Домбровски в контрареволюция се основаваше на това, че бидейки изпратен в творческа командировка в един от колхозите със задача да събере материали и напише за един герой на труда, той се върнал без тези материали, носейки само описания на природата и прочие.
В съда Юрий Домбровски се държа спокойно и не се призна за виновен в предявените му обвинения. Независимо от това съдът го призна за виновен. След произнасяне на присъдата, Юрий Домбровски ми благодари за пледоарията и помоли да напишем жалба до Върховния съд. Аз видях, че отношението му към мен се промени, стана по-доверчив. Казах му, че го познавам още от предвоенното време. Написах касационна жалба, но тя беше отклонена.
Последната ни среща бе след реабилитацията на Юрий Домбровски. Аз отивах към съда. Домбровски стоеше пред вестникарския щанд около Министерството на културата. Бяхме радостни да се срещнем. Той накратко ми разказа за своето освобождаване и ме помоли да отида при него в хотела. Но нещо ми попречи и нашата среща не се състоя.