ТЕ РАЗСЪЖДАВАХА…

Екатерина Полянская

превод: Татяна Любенова

***

Те разсъждаваха:
хитрецът - за честността,
страхливецът - за мъжеството,
бездарният - за вдъхновението.
А равнодушният така говореше за любовта,
че направо сърцето ти да замре.

Те призоваваха:
благополучният - към търпение,
злият - към милосърдие
към щедрост - алчният.
А безделникът така прославяше труда,
че направо ръцете да те засърбят.

Те укоряваха:
лъжците - за недоверяването,
любопитните - за сдържаността,
егоистът - за нежеланието да се жертваш.
А безбожникът, той просто поразяваше на място
чрез цитати от Писанието.

И ето, остарявайки,
побелявайки в безнадеждна борба с ентропията,
уморена от привичната си сансара,
изведъж си спомних, че в учебника -
обикновен учебник
по хирургия -
военно-полева -
е казано точно:
“Бързай не към този, който крещи -
а към този, който мълчи”.

Октомври, 2012

—————————–

***

Они рассуждали:
хитрый - о честности,
трусливый - о мужестве,
бездарный - о вдохновении.
А равнодушный так говорил о любви,
что аж заходилось сердце.

Они призывали:
благополучный - к терпению,
злой - к милосердию,
к щедрости - жадный.
Ну а бездельник так пел славу труду,
что прямо руки чесались.

Они упрекали:
лжецы - в недоверии,
любопытные - в сдержанности,
эгоист - в неготовности к жертве.
А безбожник, тот просто разил наповал
цитатами из Писания.

И вот, постарев,
поседев в безнадёжной борьбе с энтропией,
устав от привычной сансары,
я вспомнила вдруг, что в учебнике -
обычном учебнике
военно-
полевой хирургии,
сказано чётко:
«спеши не к тому, кто кричит -
к тому, кто молчит».

Октябрь 2012.