АВГУСТ
превод: Христо Черняев
АВГУСТ
Обикнах аз най-плътните слова,
през август пеперудата на рамо,
в градината сънят на меката трева,
от мен косена под небе голямо.
Да легнеш, дето тя жълтей под вишна,
под ниска ябълка, покрай вода,
да гледаш и да слушаш с радост скришна
как плахо пада покрай теб плода.
И затова, че сенките отдавна
са къси, мислиш: малък е светът.
И крачката е някак вяла, бавна,
и сухо - гърлото, и устните горчат.
Къде ще денеш парещото тяло?
Вирът край теб дълбок е и блести.
Дорде тревата не е изгоряла
гмурни се в него, стой там до премала
и пясъка напипай със пети!
Изпървом още ще усетиш близко
спасителното дъно с вечен хлад.
В стремеж един тъй корените искат
да впият пипалца в подземен свят,
за да наситят по дървото вито
жадуващата същност на плода.
Недей се спира. Бавно, упорито
дълбай, додето стигнеш до вода,
додето стигнеш къртовски до прага
на дъхащия вино мокър пласт,
где - древен сок - живителната влага
с кристални извори върви към нас.
Зной пладнешки под ябълката властва,
миришат лободовите листа.
И виждам ясно как светът израства
зелен, из изначалната вода.
—————————–
АВГУСТ
Я полюбил весомые слова,
просторный август, бабочку на раме
и сон в саду, где падает трава
к моим ногам неровными рядами.
Лежать в траве желтеющей у вишен,
у низких яблонь, где-то у воды,
смотреть в листву прозрачную
и слышать,
как рядом глухо падают плоды.
Не потому ль, что тени не хватало,
казалось мне, вселенная мала?
Движения замедленны и вялы,
во рту иссохло. Губы как зола.
Куда девать сгорающее тело?
Ближайший омут светел и глубок.
Пока трава на солнце не сгорела,
войти в него всем телом до предела
и ощутить подошвами песок!
И в первый раз почувствовать так близко
прохладное спасительное дно -
вот так, храня стремление одно,
вползают в землю щупальцами корни,
питая щедро алчные плоды
(а жизнь идёт!),- всё глубже и упорней
стремление пробиться до воды,
до тех границ соседнего оврага,
где в изобилье, с запахами вин,
как древний сок, живительная влага
ключами бьёт из почвенных глубин.
Полдневный зной под яблонями тает
на сизых листьях тёплой лебеды.
И слышу я, как мир произрастает
из первозданной матери - воды.
