Салават Вахитов

превод: Стефка Тотева

Имам си такъв вид отдих - разходка из книжарниците. Наистина в последно време забелязвам, че по-често ходя не за да купя необходима или харесана от мен книга, а за да се осведомя за нови неща и след това да си ги изтегля по Интернет. Стоя дълго до рафтовете и чета. Това не винаги се харесва на продавачите в залата. Tе все се опитват да ме накарат да похарча пари.
Ето днес подскача към мен на кривите си крачка отвратителен на вид консултант. Напомня ми на някого. Да, точно така - това е кенгуру с очила! Интересно има ли кенгуру в мъжки род? А те също ли имат отпред торбичка? Не трябва да си отговарям на този въпрос, вече разбрах,че мъжкото кенгуру торбичка няма. Но на този очилатко много би му приличала. Но може би - не. Как този рахитичен би носил кенгурчета? Има много неприятен вид. Иска ми се с полусгънатите си в коленете крака, пружинирайки, да прескочи стелажите и да препусне в далечна посока.
- Да ви помогна ли с нещо…
И гласът му е гнусен, точно като на Галкин, който пародира Басков! Без желание отговарям:
- Да, разбира се, помогнете ми - и назовавам някакъв невъобразим автор и такова причудливо заглавие, което консултантът никога не е чувал.
Поклащайки глава в недоумение младежът е готов да се оттегли, но аз не му позволявам.
- А имате ли третото издание на книгата на Игор Фролов „Теория на танца” на башкирски в превод на Айдар Хусаинов?
Работникът от книжния пазар се разтъжи и започна да съжалява, че ме е заговорил.
- Не, нямаме такава - мърмори той.
А аз продължавам да го тормозя:
- Отдавна мечтая да намеря „Фалософия” на Дмитрий Маслеников.
Младежът засрамен се отдалечава. Разбирам,че в близкия половин час никой няма да ме безпокои и възнамерявам да се насладя на харесан от мен роман. Но не било писано.
Виждам, че до мен майка и дъщеря избират книга от училищната програма. Дъщерята със съмнение прелиства „Бащи и деца” на Тургенев.
- За какво става въпрос в тази книга? - грижливото мамче, явно не стъпвало в училище, пита продавачката.
- За взаимоотношенията между родители и деца,- без да се замисли й отговаря симпатичната продавачка.
- А тази? - включва се и дъщерята, като сочи „Престъпление и наказание”.
- Тази е за Расколников, който е убил старица.Ако трябва да избирам, бих се спряла на нея,по-интересна е - разяснява милото създание.
- Добре, вземи по-тънката и да си ходим - обобщава родителката.
Толкова съм потресен от случайно чутия разговор, че когато майката с дъщерята излизат, питам отново:
- Та за какво се разказва в „Бащи и деца”, Люда?
- За отношенията между бащи и деца - без съмнение в гласа ми отговаря тя и предано ме гледа в очите, като студентка от филологическия факултет на държавен изпит.
- Да не ме лъжете?
Тя произнася „хм”, отваря на страницата с анотацията и елегантно ми я подава:
- Ето, прочетете сам.
И аз се примирявам. Което си е истина - истина е. И от какъв зор да се вглъбявам в проблемите на бащите и децата от деветнайсти век! За предпочитане е трилърчето за закланата старица-лихварка!
Напускам магазина с чувството, че жестоко са ми отмъстили заради гаврата ми с бедните австралийски животни…