Владимир Костров

превод: Литературен свят

Поeтът Борис Шаховский е от поколението, чиято младост завърши, още почти преди да е започнала. Облечена в сиви шинели, тя застана в защита на Родината. Двадесетгодишният студент от Астраханския технически институт за рибна промишленост, комсомолецът Борис Шаховски през 1941 г. оставя институтските стени и тръгва по задимените пътища на своето поколение. Войната завършва, раненият и награден танкист се демобилизира от частта си по инвалидност. През 1947 г. завършва технически вуз, а през 1955-та - задочно Литературния институт „А. М. Горки”. Но войната напомня за себе си с тежката болест. Отново стените на болници, леглото и страстното желание да живее и работи. Твърдост и устойчивост са най-добрите качества на стиховете на Борис Шаховски. В най-добрите си стихове той остава войник, чиято главна цел е победата. Победа над собствената болест, стремеж да бъде в общия строй на строителите на новия свят.

Стиховете на Б. Шаховски са лишени от песимизъм, украшателство, лъжлива многозначителност, те са пълни с имащи тежест мисли и зрими детайли. Просто и топло говори поетът за благата на живота, за всичко земно, което извисява човека, прави го щастлив и мъдър.

И трудът, и любовта, и мъжеството в стиховете на Б. Шаховски живеят заедно, изпълват ги с вълнение и светлина.