Николай Бурляев

превод: Петър Анастасов

НОЩ НА ЕНИСЕЙ

Ще ликувам с Енисей.
Пред Саян ще спра да дишам.
Ако някой съумее,
може би ще ги опише.

Нощ и хлипът постоянен
на реката, кротък, тих…
Заснежените Саяни…
Как да ги поместя в стих?

Коледна природа. Шемет.
Снежна пудра хруска.
Подмосковско време
в края на земята руска.

***

На всички чужд съм у дома.

Не ми е вече до уют
или до временен приют.
На тоя свят дошли сме голи
и ще си тръгнем голи.

***

Мъгла и ароматен подмосковен въздух.
Лежа в градината, не съм в отлично здраве,
под цветопад обилен и под птичи възглас,
мечтая си за нещо, загледан в тежки крави,
и ръкомахам срещу гладните комари.

ПРОЛЕТ ЗА ДВАЙСЕТ И СЕДМИ ПЪТ

Всичко, както трябва и всичко по реда си.
Душата ми най-после невидимата тайна срича.
Норвежка пролет снегове от планините стича
и над фиорда - бяла нощ и небосвод навъсен.
В ефирна пепел бяла роза разцъфтява.
И древния изгарящ кръг
в очите морни тромаво изгрява.

ПОДРАЖАНИЕ НА Р. ТАГОР

Като капка роса на цветче
под сияеща слънчева бездна,
ти висиш, мой живот, на конче.
Упоително-дръзко звънче
спори с времето - има надежда.

Ала капката рухва, лети,
r в лъчисто сияние ще се разтвори.
И горчиво и сладостно, чуваш ли ти,
моят вик над бездънната бездна кънти:
„Останете си с мир и любов, мили хора!”

В радостта на сърцата ви ще се всели
на сърцето ми пеещо радостта.
И обидата може би ще отболи.
И доброто сърце ще приеме, нали,
непокорния нрав на поета и гордостта.

Беше верен на святата Истина той.
Сам избираше пътя и спирката - сам.
И се влюбваше в плен, и след кратък покой
се бунтуваше пак и зовеше на бой.
И помиташе смело капаните там.

Кой заблудите мои ще огласи?
Редки полети и безкрайни падения.
В ада Песен единствено ще те спаси,
а реката на Истината ще възкреси
Светлината след твоите заблуждения.

Не завиждах на никого аз,
а мечтаех сред хората мир да посея.
И запазих ума си от чужда власт.
И шептях на сърцето си в таен час
вдъхновение, за да пее.

Унижените имат желязно търпение.
Волът крачи към кланницата спокойно.
Проверяват златото при кипене.
А човекът, подложен на унижение,
се пречиства с болка и с кръв. Достойно.

Песента има остров - за него мечтах,
на суетни кормчии в морето понесен.
Към фалшиви огньове не плувах. Разбрах,
че в техния пукот има пепел и прах.
Самотата възраждаше моята песен.

И запазих в сърцето си верността
към Русия и своята майчица нежна,
вдъхновен от великата доброта
и синовната преданост на кръвта,
буйна, праведна и метежна.

Като капка роса на цветче
под сияеща слънчева бездна,
ти висиш, мой живот, на конче.
Упоително-дръзко звънче
спори с времето - има надежда.