СТИХОВЕ
превод: Галина Иванова
***
Недей никого буди! Черновите разглеждай и плътно
попридърпай ръкава, че мръзнат ръцете ти пак.
В ранно утро най-верните нотки намираш ти смътно
и трева посребрена вещае ти скорошен бяг.
Сутрин чаят за теб непривично горещ е и вкусен.
Сутрин кухнята пуста и тясна е, но и не е.
Сутрин хрускат тревите със някакво собствено хрускане.
Да се бяха отърсили от съня ноемврийски поне.
Сутрин - улици пусти и кладенци празни на двора.
Несъбудени всички са, само че чуват насън
въртележката скърцаща - сякаш тя нещо говори,
а лъжичката чайна потраква със сребърен звън.
Към тавана потегля възсиният дим на цигара.
Вятър нервно пробягва със пръсти по нотния ред.
Черновите прелиствай, без на никого скръб да докараш.
И съдбата чети, без да будиш ни свой, ни съсед.
—————————–
***
Поклони се на всички посоки и хващай по пътя -
щом до смърт в Половецк наскуча и полето дори
и болящи са раните. Нужни ще е - нощ без тътен.
После - Бог помоли да даде и коне призори.
Погледни към табуна: белогриви и тъмно-кафяви.
Ах, със някое конче да може да тръгнеш на път!
В това сиво поле вече няма какво да се прави.
Забрави. Всичко беше. Недей да гориш в самосъд.
Ала как да забравиш внезапната алена рана?
От седлото бе паднал и те вдигнаха вещи ръце.
Ами младата княжна? - тя костено гребенче хвана
да разреше къдри непослушни над твойто лице.
На седлото сега, ще извърнеш взор в мрачна умора -
нито шатра, ни огън, ни коне, що пасат надалеч.
А в мечтите ти - звуци на рог. И подрънкващи шпори.
И над твойте къдрици - пак княжната с ласкава реч.
***
Никого не буди, разбирай черновые работы,
На замерзшие руки сильней натяни рукава.
Это раннее утро. Находятся верные ноты.
Это первая изморозь. За ночь седеет трава.
Утром кажется чай непривычно горячим и вкусным,
Утром тесная кухня пуста и ничуть не тесна,
Утром травы хрустят от мороза, но собственным хрустом
Не умеют себя пробудить от осеннего сна,
Утром улицы гулки, колодцы дворов опустели,
Всё живое уснуло и грезит, но слышит сквозь сон
Коростельные скрипы облезлой пустой карусели,
Мелодичный негромкий серебряной ложечки звон,
К потолку поднимается синий дымок папироски,
Ветер чуткими пальцами нервно бежит по ладам…
Никого не тревожь, вороша черновые наброски,
Никого не буди, разбирая судьбу по складам…
—————————–
***
Поклонись четырем сторонам и пускайся в дорогу.
Если вдруг опостылел простор половецких полей,
Если рана болит, то желать остается немного,
Дай Господь тебе темную ночь да хороших коней.
Посмотри на табун: белогривые, темно-гнедые,
Увести бы такого красавца и тронуться в путь,
В этом поле седом ничего не случится впервые.
Было все. Не терзайся, не надо. Уйди и забудь.
Но забыть невозможно, как вспыхнула алая рана.
Ты упал из седла, и тебя подымали с земли.
Как забыть, что вчера молодая княжна прибирала
Костяным гребешком непослушные кудри твои?
Ты в седле обернешься, посмотришь устало и хмуро
На шатры, на костры, на коней, что пасутся вдали…
И пригрезятся звуки рогов и охота на тура.
Молодая княжна. Непослушные кудри твои.
