Йоанис Полемис

превод: Димитър Василев

ЕДНО ЛИ ЛЯТО ОТЛЕТЯ

Едно ли лято отлетя, една ли зимна хала,
а нашата любов е все непроменена, цяла.
Като че вчера те видях и пламна мойта гръд,
косите ти погалих аз тогава първи път
и първи път отпих дъха на твойта роза бяла.

Безбройните целувки - те са мое, твое злато
и всички като първи път опиват ни сърцата.,
последната целувка пак ще бъде първа тя.
Какво, че времето лети, че бърза вечността?
Старее лампата, но не старее светлината.

ИЗ „ПЛЕТЕНИ ПЕСНИ”

……………………………………….
Линеят първите листа, последните жълтеят
и клоните не смеят днес от страх да ги люлеят,
че ластовици на ята кръжиха вчера вечер,
тревожно пееха и все се взираха далече;
една от тях дори изви високо в небесата
и каза тя, че есента се криела нататък
в гористия зелен простор, в гръдта на долината.

Дали не ни излъга тя, да проверим ли с тебе?
Среши си и косите дай от тънкия си гребен,
два пръстена да оплета за своя показалец;
ще нося първия в зори, а втория - по залез,
тегла и мъки де церят и нежно да ме галят.

Хвърли внезапно камък ти, любима, в храсталака,
да видиш колко змии там се крият и ни чакат.
Хвърли жестока дума ти в сърцето ми щастливо,
да видиш как сълзи текат - отровни и горчиви.
……………………………………………………..
Това, което съчиних, на тебе е познато.
Но аз го слушах от нощта във химни и кантати.
Тогаз прозорец не един отваряше се тайно,
въздишки да се сливат чух със песента омайна.
И мислех: нашата любов е толкова голяма -
би стигнала за всички тя, такава обич няма…
………………………………………………….