ИЗ ДНЕВНИЦИ – ІІ
превод: Литературен свят
* * *
Игрите винаги са привличали и ще привличат човечеството с ЯСНОТАТА НА ЦЕЛТА. В това е великата им сила и великата им слабост. Помагайки да разкрасят съществуванието, те са способни да притъпят съзнанието и мислите на цели поколения, отвличайки ги от търсенето на действителните истини и цели, които, впрочем, не е дадено да узнае никой.
* * *
Музиката е единственото, което може да спре, да увеличи, да продължи мига. Притежавайки всички признаци и реакции, свойствени на живия организъм, тя се движи сама, движи времето, дори когато го спира. В това е нейното вълшебство.
* * *
Ленинградското академично хореографско училище подготвя кадри за емигранти за всички части на света. Академично емигрантско училище.
* * *
Колко малко са поетите в музиката. Все повече са прозаиците, много добри, но прозаици.
* * *
Истинското вокално-инструментално съчинение е тогава, когато музиката и текстът са независими един от друг, т. е. - съединявайки се, те не си вредят, а разединявайки се, не губят своята изразителност и привлекателност.
* * *
Колкото и да е сложен и тежък животът, той не може да направи гълъба плъх, а боата - лебед. Плъхът винаги ще си остане плъх, а усойницата - усойница На гълъба не можеш да внушиш убежденията на плъховете. Похватите на плъха може да използва само плъх.
* * *
Музика за масово унищожение на вкуса.
* * *
Няма по-голяма и по-добра форма на богатството от опита - само той никъде не изчезва и става все повече.
* * *
ЛИБЕРАЛИЗМЪТ E ПОРЯДЪЧНОСТТА НА НЕГОДНИЦИТЕ.
* * *
Националното в изкуството може да се сравни с дете: докато е малко, е интересно само на майката. Когато съзрява - става дейна част от цялото човечество.
* * *
Графоманията е обратната страна на гениалността.
* * *
Народната песен и танц се отличават от професионалните по колосалната концентрираност на образа, удивителната сгъстеност във времето. Онова, за което професионалното изкуство губи минути - народното изказва в няколко секунди. Това още веднъж доказва, че изкуството по своя произход е аристократ, а народното - е създание на заети хора, на които времето за веселие - кратко.
* * *
Експрес на ционизма - разбира се. (Гаврилин има предвид експресионизма. бел. прев.)
* * *
Стремежът към развлечения и увеселения е признак за ожесточаване на обществото. Колкото са по-разпространени и изобретателни развлеченията и увеселенията, толкова по-ожесточено и егоистично е обществото. От екстаза на увеселението, удоволствието, до екстаза на убийството има една крачка. Времето за удоволствие и времето за война са съседи (град Опочка, юли 77 г.)
* * *
Подвигът е винаги подвиг и не се дели на степени по трудност. Свиридов извърши музикантски подвиг в името на запазването на онези ценности, които можеха да бъдат стъпкани, пометени, осмяти. Той устоя, спаси се.
* * *
Истинският художник говори на своя народ от името на цялото човечество, и на цялото човечество - от името на своя народ.
* * *
Певица с изпъкнал глас.
* * *
Музиковедите са като поветица: за да се възвисят (да се издигнат), им трябва да се хванат здраво за нещо високо.
* * *
Съвременните медици са въоръжени за борба с болестите с най-сложни агрегати. Без тях те са безсилни. Но редом с тях има и такива, които лекуват с полагане на ръце. Те са силни със силата на природата. Те са малко, те не са модерни, но точно те са истинските вълшебници. Винаги мисля за тях, когато слушам музиката на Георгий Свиридов.
* * *
Музиката е добра, макар че нищо, разбира се, не може да се сравни с мълчанието.
* * *
Лесков и Гогол - безкрайно търсене на ТИПОВЕ. Вечен двигател на литературата.
* * *
Човек, който е свикнал да се задоволява с малко, незабележимо за себе си ще започне да се задоволява само с малко. В изкуството това е ужасно.
* * *
Обвиняват ме, че моят успех е обусловен от използването на традиционни средства. Не го отричам. Твърде много и важни неща в живота се дават, за щастие, с традиционни средства. Включително и хора. Не е зле по-често да си спомняме мъдрите думи на Верди: “Да се върнем към старината, това ще бъде прогрес”.
* * *
В хор, пеещ фалшиво, човек със слух ще пее фалшиво, опитвайки се да се настрои ту към един, ту към друг глас, надявайки се накрая да намери опора за своята линия. И накрая ще махне с ръка и ще отстъпи. Във фалшив хор не е възможно да се пее чисто!!!
* * *
Модата е веществено изражение на комплекса за непълноценност.
Модата е парцален мост от действителното към идеалното.
Модата е средство срещу страха да бъдеш себе си.
Модата е атавизмът на стадното чувство.
Модата е робство, което позволява да се почувстваш господар.
Модата е “извисяваща ни измама”.
Модата също така е нещо съвсем без значение. Така, за живота на човека е необходимо да диша въздух. Затова не може да бъде на мода, да речем, азотът: никога никой не би го казал: сега е модерно да се диша азот.
Модата е грешка, която поправят със следваща грешка.
* * *
- Етиката започва там, където завършват разговорите.
- Добро е деяние, насочено към опазването и усъвършенстването на живота.
* * *
Хората станаха скитници - почти никой не живее там, където се е родил. Оттук и забравата, атрофията на чувството за родина, навсякъде човек е пришълец, и оттук отношението му към природата, към родината на другите хора, тази на братята му - унищожително, като към чуждо. И докато такъв пришълец обезобразява родния край на сънародниците си, те пък обезобразяват родния му край - съсипват го, без любов, без състрадание, защото това е чуждо гнездо, и за теб то е само хранилка, място за печалба, място за лов за собственото убийствено за природата благо.
В своята рекичка не би плюл, в своята гора няма да мърсиш, своите ливади, своите гъби не би изпотъпкал - всяко коренче ще прикриеш с тревичка.
* * *
Много е музиката около нас, малко е музиката в нас.
* * *
Всички неща в този свят се правят от страх от смъртта (доброто - от любов към живота, злото - от страх пред смъртта).
* * *
Амбрата е скъпа стока, ароматна, наслада, удоволствие, радост; но не трябва да се забравя, че това е само продукт на гниенето, разложение при смъртоносна болест. Такова е и съвременното състояние на изкуството - няма пред него звезди, няма небе, няма идеал.
* * *
За лакеите няма герои.
Лакей е състояние на душата.
Лакеят разбира своята низост.
И иска всички около него и всичко велико да свали до своето ниво и по-долу.
* * *
Има артисти, музиканти - ярки, странни. Светлината от тях не е добра. Който помни времето на газените лампи, знае как понякога умираше огънят под стъклото и внезапно избухваше друг път силно и късо. Това значи, че е свършила газта и се е запалил фитилът. Това е лошо и опасно - когато гори фитилът. Лампата е празна, а огън има.
Така са и тези артисти, понякога големи майстори - гориво няма, а те пламтят. Фитилът гори.
* * *
Сега е епоха на окончателното падение на църквата и религията. По-рано гонеха църквата, но учеха да се изпълняват Божиите завети.
Сега се приветства атрибутиката на църквата, но открито не се изпълнява нито едно учение на Господ - свобода! Напротив, всичко се основава на непрекъснатото войнствено узаконяване на безбожието. Истинско царство на лицемерите и фарисеите.
Предстои отмяната на учението на Христос, неговото коригиране, довеждането му до гражданско-правово ниво. 22 август 1994 г.
* * *
На вас ви е нужна среда за обитаване, а на мен - отечество. За творчество.
За вас отечеството е костюм, а за мен е кожа.
* * *
Националният художник оставя на нацията свой знак на любов - произведение, което става любимо украшение на нацията, душа на нацията, талисман - “Чучулига” на Глинка, пушкиновите валсове и “Станете, хора руски” на Прокофиев, “Песен за насрещното” на Шостакович, камбаните на М. Мусоргски (”Разсъмване над Москва-река”), “Три мечки” на Шишкин, “Гарвани” на Саврасов, Пушкин на Аникушин и т. н.
* * *
Сложени сме в общ огън и горим. И всеки крещи: загасете мен! Като че ли това е възможно - е, ще те угасят, е, ще тлееш като димяща главня сред пожарището - много ли ще си радостен?
* * *
Истинско духовното е много малко променливо и живее с ЕПОХИ, с хилядолетия…
* * *
Растеж, развитие, съединяване и укрепване на антинарода - бандити, грабители, изнудвачи, насилници, чиновници, звезди на киното и шоу-бизнеса, които ще обложат с данък цялото човечество и ще го подчинят. Свързващото звено между антинарода и народа са правоохранителните органи и медицината, които ще са тясно свързани и ще работят под ръководството на антинарода.
* * *
Егоизъм - смърт на душата.
* * *
Изкуството е религия на съединяването на живи и починали. Църквата е явление на изкуството. Събрание на царя на инките в обкръжение от мумии е всъщност спектакъл с огромно емоционално въздействие.
* * *
“Руският народ е най-мъдър, най-силен и т. н.”…
Пушкин не е казвал това в САЩ, Гогол - в Африка, че да звучи шовинистично, като “вие за нищо не ставате, само ние сме юнаци”, не, те са казали това у дома и за своите, и целият разумен Божи свят винаги е разбирал това като особена форма на признание в любов.
* * *
Много опасни са хората, които някога са започвали да учат или да се занимават с нещо и цял живот с пълна увереност казват: знам я тази работа. А това е толкова близо до истината, колкото, да кажем, човек, канещ се да иде на Северния полюс, но стигнал до Петрозаводск, омръзнало му, върнал се, а после цял живот повтаря: “Знам го аз тоя Северен полюс!”
За да се познава една работа, тя трябва да се върши всеки ден до края на дните ни.
* * *
Какви звезди са те, след като работят с електричество? Звездите светят сами.
* * *
Сексуално-стомашен светоглед.
* * *
Шоу-бизнесът се базира на системата на всепозволеността, истинското изкуство - на системата на ЗАБРАНИТЕ.
* * *
Музиката е следствие от живота. Но тя нищо няма да даде на слушателя, познавача, специалиста, ако неговата нравственост не е в хармония с породилата я причина, т. е. нечуваната още, даже неродена музика трябва да бъде очаквана.
* * *
Славата е като муха - каца и на роза, и на тор. 1998 г.
* * *
Ние не сме неотворено общество, ние сме разголило се общество, при това в най-непристойна поза. 1998 г.
* * *
Аз живея в своята родина, аз защитавам и опазвам нейната музика.
сп. „Наш современник”, №1, 2002
