Светлана Замлелова

превод: Георги Ангелов

Причина за и досега неизживяната русофобия, както е известно, е възхищението на определена част от руската публика към западната - особено към материалната й страна - цивилизация и презрението към толкова неприличащата на нея руска цивилизация. Именно тази различност в очите на поклонниците на Запада е признак не на самостоятелност и самобитност, а на непълноценност и неспособност за каквото и да е било. При това западниците винаги по неизвестна причина си затварят очите, че руската цивилизация се е създала близо до 60-ти паралел северна ширина - от съвременните столици само Хелзинки се намира в тези предели, но да не забравяме за Голфстрийм, миещ Скандинавия. Впрочем, Ладога - докиевската руска столица е била разположена именно на 60-ти паралел. Няма нищо по-просто да се вземе географския атлас и да се сравни местоположението на значителните промишлени и културни градове на Русия с аналогичните центрове на Запад, като се отчете спецификата на климата (континентален или океански), топлото течение и свързаните с това: продължителност на зимата, вегетационен период и пр.

Тогава ще стане ясно, че руската цивилизация не е лоша и не е добра по отношение на Запада. Тя просто е друга. И ако се приеме това за даденост, то самите презиращи веднага ще станат презрени. А претенциите им за несъответствието ни към западния еталон - смешни и нелепи.

Какво е особеното в нас и по какво се отличаваме от останалите цивилизации, беше казано и написано в последно време достатъчно. Руският свят се е формирал под влияние на източното християнство, под влияние на идеята за служене на Висшата Правда и Истина.

И още нещо. Харесва му на някого или не, тази даденост трябва да бъде само призната, защото да се спори или да се опитват да противопоставят нещо друго е дело неблагодарно, тъй като е неоснователно.

В зората на руското общество и държава нашите предци приели Христовата вяра, която станала за тях не просто път към едноличното спасение, а кодекс на честта, свод от закони, предписание за организиране на всекидневието. Това съвсем не означава, че приемайки Православието, руските хора, с много поколения напред, са се превърнали в праведници и угодници Божии. Но когато за Рус заговорили като за Свята, било ясно едно: чистата апостолска вяра, разпространена съвсем не по цялото пространство на християнски свят, се нуждаела от опазване, а след падането на Византия на никой, освен на Русия, не било по силите да се справи с тази задача. Руският народ възприемал себе си като служител и пазител на апостолската вяра, а държавата си - като инструмент, с помощта на който е възможно да се осъществи това служене.

Символът на вярата, идеалът за святост и аскезата, наложена от идеала - ето какво станало основа на руската православна цивилизация. Разбира се, аскезата, тоест необходимостта от постоянно самоограничение, преодоляването на съблазните на външния свят, не подразбират отмерено, изолирано съществуване, а напротив, внушават недоволство от себе си, подтикват към вечно и непрестанно търсене, разрушава стабилността като въплъщение на светското и земното. И даже в случай на пълна еманципация, генетичната памет и цивилизационната идентичност рано или късно ще напомнят за себе си с вътрешен конфликт и раздвоение.

Разбирайки какво е източното християнство - не на ниво етика, обред или устройство на храма, - а на дълбинно, смислово ниво, ние може би най-добре ще разберем самите себе си. И не само като някаква общност, достигнала определена точка на развитие във времето и пространството - за всеки от нас би се оказало по-просто да разбере себе си.

За Православието научаваме от Евангелията, от трудовете на Отците на Църквата, от описанието на живота на хора, прославили се със свят живот или защита на вярата. На руската земя са просияли множество светци, първи от които са свети равноапостолен княз Владимир, кръстил Рус, и света равноапостолна княгиня Олга, първа кръстила се в Русия, известна и като мъдра организаторка на държавата. За нея е книгата на Наталия Никитина «Повест за княгиня Олга».

Книгата детайлно и точно възпроизвежда времето и нравите, ярко и достоверно рисува събитията. Олга, изминала пътя от езическа княгиня, жестока и коварна владетелка, до равноапостолна светица, е пример за всеки, който е готов да промени живота си, който пред многобройните съблазни и удоволствия на света е готов да предпочете духовната радост и служенето на Бога в любов към ближния.

Разкривайки образа на княгини Олга, авторът дава ясна представа на читателя за ролята, която е изиграла равноапостолната княгиня в развитието на руската държавност, в създаването на руската православна цивилизация.

Иска ми се да отбележа, че е книгата е богата илюстрирана, снабдена е със снимки, карти, миниатюри от руските летописи. Всички средства от реализацията на книгата ще бъдат за възстановяването на руския Светогорски манастир „Свети Пантелеймон”. 

—————————–

Наталия Никитина. «Повест за княгиня Ольга» - М., «Архитектура-С», 2009

ФОРУМ СЛАВЯНСКИХ КУЛЬТУР, 18.10.2010