Мариана Бор-Паздникова

превод: Спаска Гацева

***

Във тревите, във високите
падам и прегръщам Рус.
Тук в камбанките наклонени
химна на Русия чух.
Песента пчела тържествено
я пое, а после хор
на Родината поднесе я,
на безкрайния простор.
В приливите на тревите й,
в пеещите небеса.

Тук на Малката Родина
ниско ще се поклоня.

***

Степ метличинна,
непокорнице.
А в душата пожар -
огромен е.
Свободата душата иска си
и се моли неистово
волно в теб да потича.
Че тревите ти не превиват се
под човешките стъпки -
милват ги.
Изгори, ветре, всички условности,
разпилей пепелта - свободни са!

На гърба си криле пришила съм.
Дар са ми от Всевишния!

***

На север, в края северен
блатисто е, тайга…
Там на земята облакът
е приютил потта.
Белей тревата - тъжна е,
премръзнала в студа.
А на душата, чудната,
е топло и добре!
Оставил е и тука
крака й уморен
в пътечка рижа, хвойнова,
две стъпки и от мен.

***

Облаците влетяха
в нас от незнайно къде.
Като простуда бяха
на устните ни те.

Есенен дъжд изкосо
щибаше през уста.
Шибаше без въпроси
за паметта ни зла.

Тежки са тези раздели
с близък приятел, с брат.
А по брезите, белите,
бели коси растат.

***

Не ми даде възможност
за живот невъзможен.
Не дари ми дворец
и коприна. Спести
ти за други особи
даже моите длъжности.
Е, какво пък, и аз спестих
това, което Творецът ми даде.
По земята вървях
босонога и бедна,
със живовляк лекувах
всяка рана и кръв.
Изтъняла от жажда,
коленичех покорно
пред духовната истина,
пред поточе дори.
И за всичко ти казвам
това прекрасно мерси!
И те жаля, животът ти,
че минава в дворци,
невидял нито изгреви,
нито залези алени.
Че с любимата твоя
не сте пили роса.