Валерий Хатюшин

превод: Дафинка Станева

Бесовете в храма

Заподскачаха, застенаха, зареваха из цялата страна майките на руския либерализъм. И ние разбрахме, че тези три луди, хилещи се в съдебната клетка - това са тези същите защитавани от целия западен свят „деца на гибелта”, за които говори Христос. Не се удържаха, хвърлиха се  да им пригласят  атеистите и т.нар.”езичници”.”Да се освободят, да се опростят девойките!”. Надушиха се магаретата. Как да се въздържиш, когато можеш безнаказано  да се изгавриш над Църквата? Кога друг път ще ти падне такъв случай?…

Натискът над съда беше безпрецедентен. Руските и западните СМИ, американските конгресмени, депутатите от Бундестага, министърът на културата на Франция, развратната кабалистка Мадона, солисти от западните рок-групи (основно хомосексуалисти, наркомани и сатанисти) и естествено подпяващите им доморасли атеисти, сексмалцинства и “езичници” в един глас, превърнал се в шумен, незатихващ вой, искаха от съда да освободи тези побеснели матки.

Досега бесовете подскачаха и гримасничеха на екрана, довеждаха до екстаз публиката на рок-концертите, злобееха в либералните СМИ. И ето - влязоха в храма. Те винаги са желаели да проникнат тук, но все се побояваха. Сега, видно, настана моментът, дойде времето да не се страхуват от нищо. А как иначе, та нали цялата западна „цивилизация” е на тяхна страна!…

През XIX век бяха в романите. През XXI век дойдоха в нашия живот. Даже седейки зад съдебната решетка се хилеха, бяха много доволни, че към тях са насочени фото и телевизионните камери, знаеха, че техните бесовски ухилени физиономии ще се разлетят по целия свят.

Да, бесовете влязоха в православния храм, понавириха си там краката в разноцветни чорапогащи, покрещяха нецензурни фрази - и получиха световна слава. И колко съчувстващи се появиха, колко привърженици се обявиха наоколо! “Не трябва да се съдят! - запровикваха се от всички страни. - Християните трябва на всички да прощават! Пуснете момичетата!…” Те, „либералите”, атеистите и.”езичниците”, ненавиждащи нас, християните, знаят какво и на кого сме длъжни. Те, които са далече от християнството, изискват от нас християнско милосърдие… Циници и лицемери. Сякаш това не е светски съд, а ние съдихме самоназвалите се „бесни матки”.

Говори се, че те са разделили страната. Не е истина. Тяхната провокация разголи отдавна съществуващия разкол в руското общество. Разкол морален, нравствен и национален. Разкол, както още веднъж се убедихме, непримирим. Изминалият век на войстващия атеизъм и богоборчество роди няколко поколения бездуховни хора, т.е. духовни инвалиди, изгонили от душите си или не допускащи в тях Светия дух. На тях така им е по-леко, по-спокойно, по-удобно да съществуват на света. Да не живеят, да не се замислят  над смисъла на живота, а само примитивно да съществуват. Думите”Църква”, „духовенство”, „Христос”, „православна вяра” предизвикват в тях мигновена реакция от злоба, истерия, ненавист, насмешки, пръскащи се слюнки или криви усмивчици.”Омръзна ни вашата църква, омръзнаха ни вашите попове, омръзнахте ни и вие с вашия Христос! Ние сме светска държава! Вървете по дяволите! По-добре пуснете момичетата!…” - това е  най-меката реакция от тяхна страна. При което, повтарям, именно тази същата „светска държава” съдеше тези тридесетгодишни луди.

Но главните, основните разколници, разбира се, са т.нар. „либерали”. Всъщност, ако се вгледаме внимателно, те не са никакви либерали, това е самоназвание - всичко на всичко техен псевдоним. Това е слово, знак за тяхната националност - известно на коя. Те са здраво сплотени, единнни в мнението си, нетърпящи възражения. Всеки възглед, различен от техния, за тях е неприемлив и недопустим. Да си спомним как преди 20 години те се именуваха „демократи”… Направо биеше на очи, беше много красноречиво това неслучайно единение: по отношение на бесовете в храма атеистите и „езичниците” тясно се преплетоха с „либералите” и яростно им пригласяха в този общ либерално-атеистичен хор от ненавистници на православната вяра.

Повтарям: духовният разкол в руското общество съществуваше отдавна. Разкол твърд, безкомпромисен и много дълбок. Бесовете в храма само го осветиха, рязко го разголиха, сега той стана виден и понятен за абсолютно всички. Разкол по линия на вярата. Това е много по-сериозно, отколкото идеологическия разкол. Вярата е по-висока и по-дълбока от идеологията. Пропастта между нас преминава не през съзнанието, а през сърцето. Плюнката в нашите светини е плюнка в сърцето на руския човек, оскърбление на нашите чувства, а не на нашия ум. Атеистите и „езичниците” в тази битка неслучайно се настаниха в стана на „либералите”, техните чувства не са оскърбени от бесовете, те видяха своите на страната на нашите ментални врагове и затова не могат да се именуват вече руси. Сега, както никога до днес, са актуални думите на Достоевски: руснак значи православен.

Нито днес, нито в никои други времена ние няма да се примирим с тях. Та те и не искат мир с нас.

Думите”Света Рус” винаги са пораждали в тях бесовска злоба и скърцане със зъби. Но бесовете в храма не само осветиха сакралния наш разкол с тях, но и показаха главната точка на нашето разграничение, докоснаха основния нерв на нашето национално самоусещане.

Строго погледнато, нищо ново не се случи. Просто враговете на нашата нация отново открито, ясно, с показване по всичките телевизионни канали ни обявиха война, както преди 400 години - през 1612 г., както преди 200 г. - през 1812 г., както през 1941 …

Бесовете водят войната в целия свят, не само в Русия. И бойното поле са сърцата на хората. С тях не може да има никакъв мир. Нашата вяра - това е мечът на Христос:” Не мир ви донесох, а меч!” 

След съда 

И така, съдът в края на краищата се състоя. Присъдата беше обявена. Трите разбеснели се  луди получиха всяка по две  години затвор. И отново се развълнува световният крясък, осъждащ това съдебно решение. О, как не се харесва на Запада, когато съдят бесовете!

Разбира се, тези три безумни глупачки са твърде незначителни, за да говорим много за тях. Главните, хавлиените, опитните техни учители останаха на свобода и се оказаха като че ли ни лук яли, ни лук мирисали.. В съда за тях беше казано между другото, като за “организатори”. И ние засега не знаем техните истински имена, макар навярно те да са се появявали и на екраните, и в пресата… Но един все пак не  издържа и в деня на произнасянето на присъдата се появи на светло: Борис Абрамович Березовски. Този мошеник на 17 август се обърна в интернет към Путин:” На теб ти предстои да решиш земната съдба на тези девойки… Твоята обвинителна присъда ще стане твоя собствена присъда… Оправдателната присъда на Pussy Riot  ще стане твое покаяние…” Поръчителят явно не  разчиташе да бъдат осъдени тези ненормални глупачки.

След огласяването на присъдата започна нова вакханалия в „либералните” СМИ. Особено буйстваха „Ехото на Москва” и „Руската служба за новини”. На 18 август през целия ден предаванията на тези радиостанции бяха посветени на темата. Кого ли те не извадиха в ефира! Тук бяха и адвокатите на разбеснелите се, и известни „либерални” юристи, и мъжът на една от осъдените (гражданин на Канада), и някакви странни „историци”, и малоумният Андрей Кураев, и жени, излежаващи присъдите си в колониите… Всички те в един глас осъждаха присъдата в същото време, когато звънящите в студиото радиослушатели в голямата си част говореха за твърде мекото наказание….А доцентката от Московския държавен университет И. Карацуба в ефира на РСН даже нарече тази бесовска акция героична постъпка… Какво пък, за адептите на сатанизма, тя може би и изглежда такава.

Западът, естествено, също не можа да премълчи. Даже Ангела Меркел нещо там излая за „много жестокото наказание”, макар в законодателството на същата тази Германия  за хулиганство в храма е предвиден срок до три години. Но защо, защо те, задграничните дейци изведнъж заедно, сплотено след престъпното кощунство в нашия главен храм, след оскърблението на нашите религиозни чувства, се юрнаха да ни учат как да живеем?! И нали никой от тях публично не осъди тази провокационна акция, никой от тях не се загрижи от нарастването, провокирането на антирелигиозната вражда в целия свят! Не, точно обратното, те излязоха в защита на престъпничките, те се постараха морално да оправдаят издевателството над светите чувства на руските хора. Всичко това отново потвърди и подчерта това как те ненавиждат Русия, как презират нас, руските хора, как са им безразлични нашите светини и нашите чувства.

Прояви се и престарелият лидер на европейската поп-музика Пол Маккартни. Той се обърна с писмо към ухилените в клетката глупачки: “Надявам се, че вие ще останете силни и съм уверен, че аз, както и много други хора, които, както мен, вярват в свободата на словото, ще направят възможното за това да поддържат вас и принципа за свобода на творчеството“.

Ето така някак си Пол Маккартни си затвори очите за това, че в неговата родина Англия в посолството на Еквадор се крие човек, борещ се реално за свободата но словото - Джулиан Асандж. Английските власти обещаха да превземат с щурм посолството на Еквадор, да арестуват Асандж и да го въдворят в Швеция, чийто гражданин е той, а тя, на свой ред, има намерение да го предаде на САЩ, където с него ще се разправят по пълна програма заради публикуваните на сайта WikiLeaks огромен брой документи, разобличаващи  престъпната дейност на Америка по целия свят. Това, което става  под носа му, Пол Маккартни не искаше да знае и да вижда, а ето за съдбата на пънк-шайката Pussy Riot веднага се загрижи… Западът и лицемерието са се срастнали толкова, че вече е невъзможно да ги отделиш. Там, в Америка, за непозволената „Свобода на словото” Асандж  го грози, както всички разбират, не двугодишен затвор, а доживотен затвор или електрически стол. И нито една “правозащитна” измет няма да издигне глас против това - даже с око няма да мигне.

Живеем в такова време, когато те, „либералите”, войнстващите атеисти и „езичници”, са готови да изгарят на клада вярващите хора. На първо място, православните вярващи. Време на мракобесието в неговото истинско звучене и разбиране. Духовният мрак и реалните, видимите бесове - това е  ужасяващата картина на нашето време. Телевизията, радиото, интернет всеки час,  всяка минута  ни демонстрират  това буйно, гръмогласно мракобесие.

Историята с провокацията в Храма на Христа Спасител за пореден път показа, че „либералите”, войнстващите атеисти и „езичници” са хора, лишени от нравственост. Те отново се опитаха да ни убедят, че на тях “всичко им е позволено”. Скудоумието, невежеството и цинизмът станаха техни отличителни черти. Те, за нещастие, са много, твърде много. Именно в това е основната беда на Русия. Именно те пречат, не й дават да се възстанови в качеството на велика, суверенна, независима държава. Само поради тази причина тук се потъпква правдата, осмива се Истината, унижава се съвестта и се оскърбява душата на руския народ. Да, те са много - неграмотни, простаци, лицемери, словоблудци, агресивно-страхливи и безразлични към стремежите на нацията и страната. Те са почвата, хранителната среда за безпределната престъпност, корупцията и безстрашната тотална лъжа, изливаща се върху нас като отровен поток. На тях, на тяхната озлобеност и невежество се държи окупационно-олигархичната система на властта. Та за тях наистина и Бог не съществува.

Когато се опитвах да разговарям с тях, ме порази това, че те не знаят нищо и нищо не разбират, че са лишени изобщо от способността за анализ и логическо мислене. Освен повтарянето на баналните, навързани чрез СМИ клишета и примитивни щампи, те не са в състояние да изстискат от себе си нито една свежа, нито една повече или по-малко разумна мисъл. Отсъствието на Бог в техните души ги е лишило от духовно зрение, от усещането за истина и умение да мислят. От безбожието им произхождат тяхното скудоумие, мракобесие и душевна тъма.

Какво пък, Русия е преживявала и такива времена. Ще преживеем и днешното либерално мракобесие. Но, от друга страна, навярно, всичко това трябваше да се случи, за да видят всички кой какъв е, как ние ясно се разделихме, как враговете на Русия, нашата вяра и руския народ станаха разбираеми, различими, лесно разпознаваеми. И че всякакви спорове с тях са безсмислени.

Август 2012

вестник “Российский писатель”