Имре Чанади

превод: Димо Боляров

От плач без глас останал, заледен
в гората ме намерили ловците
и изгрухтели: „Фу, че калпав ден -
болнаво, грозно копеле открихме.”
Ругаели късмета зарад мен,
и мира ми не давали ловците.

Побутвали, подритвали ме ти -
били ми всички до един сърдити,
притискали ме с грубите ръце,
развличали се с мен тогаз ловците.
Те знаели, че властни са над мен -
аз бил съм никой, ничий, беззащитен -
от раждането още унижен.
Не са видели моя знак слепците!

И сам от себе си израснал, аз
след време надвиших дори гората.
Като джуджета дребни оттогаз
смаляваха се моите джелати.
Самин понесъл строен бор без страх,
преодолял и закален в бедите,
със снежни върхове ведно се смях;
поглеждайки надолу, дето бях
обиждан, не съзирах там ловците.