Максим Кантор

превод от руски: Стефка Тотева

Джовани Белини - „Мадона на ливадата” 1505 г.

От  митовете, създадени от 20 век,  важен е митът за абстракцията.

Абстрактното начало е издигнато в ранг на духовно. Хаосът е провъзгласен за Космос. Трудно е да оспориш тази подмяна, защото тя е повсеместен факт - и във философията, и в икономиката, в социалния живот, и  в изкуството.

Вече не се правят дискусии за абстрактната живопис, замлъкнаха хулителите на безпредметната красота, слугите на тоталитарните режими. Отсега нататък за всички е ясно, че цветните петна и заврънкулките не трябва да означават конкретен предмет, защото именно безпредметното изразява порива на духа. Духът - това е нещо въздушно, нали? Изглежда, на абстракцията подхожда повече отколкото предметното изкуство, за да изрази духа. С тази констатация днес никой не спори.

Художниците Клее, Мондриан и Кандински се считат за майстори да изразят духовното начало, като при това изключват присъствието на предмета.

Трудно е да предадеш с думи информацията, която носят платната на абстракционистите. Да се обличат в думи образите не е и нужно, духовното достига до зрителя в чистия си вид.
Как да изобразиш духа? Художникът от епохата на Възраждането рисува многофигурна композиция, а майсторът от новото време просто поставя цветни петна и постига същия ефект. Очевидно е, че вторият начин е по-кратък и по-привлекателен.

От безделника-буржоа, колекциониращ платна на ивици, до почитателя на трактата „За духовното в изкуството” на Кандински всички са уверени, че абстракцията е дух в чист вид. Предметното изображение криело духа под битовите подробности, усложнявало общуването с него, а свободната абстракция го освобождавала.

Еснафът покорно се вглежда в цветните петна. Както ми каза веднъж посетител на изложба на абстрактна живопис „трябва дълго да гледаш, да се довериш на абстракцията и тогава духовната й енергия ще премине в тебе”.

Във всяко петно ли се съдържа духовното начало? Коварен въпрос. Достатъчно издевателстваха над абстракционистите - виждате ли, така и кокошката с крака си можела да рисува. Според постулата в следите от кокошия крак духовното начало отсъства, но в следите, оставени от Джексън Полак то присъства. Но как да различиш едното от другото? Разбира се всеки може да започне да плеска петна, но това няма да се превърне в духовен феномен. Но в петната, нанесени  върху платното от Кандински или Полякоф, от  де Стал или Ротко, в тях наистина се съдържало духовното. Откриването на духовното в едни петна и отсъствието му в други е въпрос на деликатен  баланс и тънко чувство на познавач.

В академичния рисунък е по-лесно да определиш грешката - лошо е нарисувано или перспективата куца. А как да определиш грешката в петното? То не е достатъчно петнисто? Или не е толкова ярко като другото?

Познавачите на абстракционизма са известни като силно духовно възприемчиви хора, те подобно на антични гадатели могат да предскажат в кое цветно петно се съдържа духовното и в кое то отсъства. Богатите инвеститори и прорицателите-ценители, колекциониращи абстрактна живопис са жреци на висшата духовна сила. А тя е абстракция -  същност на приземения световен дух, висша сила, красота в чист вид.

Тук интересното е ето какво.

Религиозната живопис е предметна. Иконите, фреските, картините върху плат, скулпторите на катедралите - всички те са предметни. Духовната живопис /или това, което Трубецки нарича „умозрение в цветове”/ оперира с понятието „образ”, а образът е въплъщение на духа и означава превръщането му в плът. Да кажем човек е създаден по „по образ и подобие божие”, тоест физическите черти на Бога по принцип са ни известни. И ако изображението на тези черти е изображение на  духовното начало, грешили ли сме досега?

Или абстракцията докосва не религията, не вярата в бога, не конкретно вероизповедание, а някакъв дух изобщо, дух над-религиозен? Това е такъв безтелесен дух, който е непостижим чрез образ и форма, той просто се носи над бездната, и няма как да разкажеш за него, освен чрез петна и капки.

И изпадаш в изумление - нима Мадоната от четката на Джовани Белини е по-малко духовна, отколкото кривулиците на Кандински? Или Мадоната на Белини е духовна също, но по друг начин? Възможно ли е чрез заврънкулки  да се изразява най-важното, което внушава Мадоната? Разпятието на Мазачо толкова ли е  духовно, колкото квадратчетата на Мондриани? Или тези картини са духовни по различен начин? И изобщо защо хиляда и петстотин години / започвайки от романските катедрали, макар че може и по от рано/ западната цивилизация е изразявала  духовното чувство чрез предметни образи, а сега изразява духовното начало чрез безпредметна абстракция?

Възможно е сега духовността да е друга, не религиозна, а светска? Но и светската духовност, тоест науката и философията, също се изразяват чрез конкретни знания и понятия, не съществуват знания за света „изобщо”, не е възможно е да знаеш нещо, което е абстрактно.

За разбирането на мита за абстракцията трябва отначало да определиш за себе си конкретността и обективната реалност на духа, важно е за собственото си ухо да произнесеш на глас и да възприемеш, че дух, това не е абстрактно понятие. Духът е конкретен, като всяка същина.

Духовното начало изразява себе си пределно конкретно. Знанието е конкретно. Любовта е конкретна. Понятието е конкретно. Световният дух, за който говори Хегел, въплъщава себе си в конкретно държавно устройство, духът на християнството се съдържа в любовта, а любовта не е абстрактно понятие, а твърде, твърде точно и определено.

Христос призовава да възлюбим човека не изобщо, а по строго определен начин.

Когато Христос проповядва да обичаш и чуждия като ближния, а ближния - повече от себе си, той има предвид, както можем да си представим, най-конкретното измерение на любовта, за да е ясно как трябва да се обичат хората. Трябва да се обича до самозабрава, да приемеш човека такъв какъвто е, да обичаш ръцете му, косата му, миризмата му, неговата мимика, любовта е много конкретно чувство, спомнете си как обичате близките си, децата си, майка си. Разпространението на това конкретно чувство върху всички хора създава силна сглобка на битието, конкретно свързване, но опитайте се да смените това конкретно чувство с абстрактните „права на човека” и ще получите „сапунено общество”, където никой за никого не отговаря.

Пантеонът на абстрактните ценности, уви,  не се ограничава само с изобразителното изкуство, това беше естетична обосновка  на световния сапунен ред.

Ние днес изповядваме абстрактна демокрация /и не искаме да знаем нейните конкретни превъплъщения/, ние сме приели финансовия абстрактен капитализъм /и абстрактните знаци замениха златния стандарт/, абстрактните права на човека ние поставяме по-високо от конкретната държавна полза/ и не искаме да знаем, че тези права се реализират само ако са конкретни/, абстрактната история, разбирана като движение към прогреса ние поставяме по-високо от конкретната култура с нейните обичаи, навици и традиции - и така нататък, без край…

Това е пълна победа на абстракцията над конкретното.

Тази победа настъпи след голямата война, по времето на която всеки воюваше по напълно конкретен повод: руснаците воюваха,з а да не станат роби на немците, немците воюваха, за да не се разпадне европейската идея за хегемония, англичаните воюваха заради завземането на колонии и контрол над света, комунистите воюваха срещу десните, хуманистите воюваха против масовото изтребление и геноцида, но в края на краищата победи сапунената абстракция.

След победата над конкретния нацизъм, когато очакваха победа на конкретната естетика на Брехт и Пикасо, на Сартър и Чаплин, тогава стана неочакван лупинг в съзнанието на света. Във филма „Диктаторът”, в картината „Герника”, в пиесите на Брехт и в стиховете на Маяковски бяха изречени простите конкретни думи, в химна на Единния работнически фронт /по думи на Брехт/ се пееше простичката конкретна фраза „Никой над другия няма да вдигне бича и няма да стане роб”. И за миг сякаш светът щеше да стане конкретно щастлив. Нали беше казано кое е хубаво и кое - лошо.

Обаче конкретните истини се оказаха недостатъчни. За духовността, за неуловимата еманация на духа светът пожела нещо друго. Възникналата абстракция на „отвореното общество” не кореспондира  с нито една конкретна култура и с нито една съдба. Какво ще се случи с гражданина конкретно - ами както дойде. Абстрактно всичко ще бъде ярко и празнично.

Това беше важна крачка, принципна за световния ред: на поредното Биенале награди получи американският абстракционизъм, а не европейското екзистенциално стенание. И така абстракционизмът стана еквивалент на свободата, нова крачка към прогреса, ново божество.

Оттук нататък не искаме да знаем повече за конкретното, конкретното знание ни плаши. Няма нищо по-страшно за новия свят от реализма, реализмът в историята, реализмът във вярата и реализмът във финансирането са опасни. Абстракцията  - ето идеалът.

Абстрактно казано, ние строим свободния свят, а конкретно - вкарваме войски в Афганистан и в Ирак, във Виетнам и Чечня. Абстрактно - всички демократи са против войната, дори излизат на демонстрация на тълпи. Конкретно -  правителството ще направи така, както намери за добре. Абстрактно казано, всички сме против тоталитарното общество и корупцията. А конкретно всеки служи на своя личен олигарх, ближе определен задник. Абстрактно погледнато се подиграваме на тези, които може да финансира Държавният департамент на Америка. Конкретно - възмущаваме се, че това финансиране е прекратено. Абстрактно казано, интелигенцията е против това, свободомислещите редактори да бъдат уволнявани от властта. А конкретно - уволненият от своя стол с лекота ще се премести на стола на своя колега и никаква солидарност между борците в корпорацията не съществува.

Да кажем, в московска галерия се извършва обиск, оказва се, че в сейфа й се пазят пари от нелегално казино, и корумпираните прокурори са прикривали бизнеса.
Но виждате ли, така до къде ще стигнем - всички ние сме свикнали да пием шампанско при откриването на изложби, как да свържем убийството и грабежа с нашия свободен живот? Така и живеем: кланяме се на буржоата, целуваме проститутки, ръкуваме се с крадците, но конкретното знание за това отсъства, а абстрактно - всичко е благополучно.

Конкретно разсъждавайки, знаем, че западното и руското общество умира, отвътре е загнило. Разсъждавайки абстрактно - тоталитаризмът е повален, всичко е свободно и весело гледаме в утрешния ден. Конкретно казано, извършена е глобална грешка, абстрактно погледнато - ние сме избрали отвореното общество и демокрацията, макар никой да не знае какво означава това. Това просто са капки и петна, ивици и заврънкулки.

Ако въобще може и да се спаси обществото, то това може да стане чрез реалистично изкуство, чрез конкретна любов, конкретни дела и определени думи. Реализмът е единственото лекарство. Кажете на крадеца, че е крадец. Не поздравявайте мошеника. Не работете за гангстера. Не повтаряйте след тълпата това, което не разбирате. Помагайте на ближния и на чуждия. Създавайте образи, а не знаци.

И разберете, че абстрактното изкуство няма нищо общо с духовността. Това е просто ново издание на езичеството, ново шаманство, което са измислили нарочно, за да направят от обществото племе от послушни диваци.
Ние построихме новият езически свят - с тотеми и заклинания, с човешки жертви и езически капища. Ако се изразим абстрактно - това е отворено общество. А конкретно казано - е мерзост.

сайт на в. „Росийский писатель”, 08. 07. 2012