ПЪТУВАНЕ, КОЕТО НЕ СТАНА
ПЪТУВАНЕ, КОЕТО НЕ СТАНА
…Ще бъдем трима ний в купето:
един поет под петдесет години
и ние двамата, по-млади.
И чак до Киевската гара
за нови срещи ще говорим,
чак до Москва ще пеем песни,
и през прозореца ще видим
безброй и градове, и птици,
реки, гори, лозя и хора…
Това е сън:
стоим на гарата с цветя…
Но всичко с нас се случи инак.
Макар че пак цветя ни трябват,
но не за среща,
не за среща…
ПРИЕМСТВЕНОСТ
Дядо ми
беше мълчалив.
А и не обичаше да пише.
Откогато той почина,
баща ми почна
да чете моите стихове.
…Може би той търси в тях
нещо недоизказано
от баща си?
ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Колкото и да ни е
безкрайна Земята,
виждам твоите
приказни улички,
Велико Търново.
Вдигна ли се,
виждам
извисената над мен
Патриаршия на Царевец.
Дори когато
затворя очите си,
струва ми се,
че влизам в Арбанаси
и усещам вечната сила
на красотата.
Сега вярвам,
че някога и ти
ще чуеш моите песни,
омайващ град…
ОТГОВОРИ МИ
Защо тъй дълго не ми отговаряш,
като планета няма и далечна,
и нейде там като звезда изгаряш,
която виждам ясно всяка вечер?
Не там, далече, – тука съм роден,
аз имам само спомени за тебе.
Блещукат като перли те във мен
и пеят. А познавам този тембър…
Така голям и странен е светът –
не мога да политна като чайка!
Отговори ми за последен път,
аз вече нямам сили да те чакам…
ТРЪГВАМ ПО СВЕТА
Бързо крачи нощта
и над теб и над мен,
отдалеко се чува камбана.
Аз не мога да спра
тоя утрешен ден,
твой дори аз не мога да стана.
И след утрото тръгвам
самин по света, –
помня тебе и твоята къща.
Но защо ме напуска сега
любовта,
щом лъчите небето прегръщат?!
ЧЕРНО И СНЕЖНО-БЯЛО
Когато стана самотен старец,
ще почина
на ръцете на следобедния си сън
през един горещ следобед,
когато чужди внучки
с ярки карирани роклички
ще си играят в градината
и чужда щерка –
висока, замислена жена,
мургава като италианка,
с черна фланелка с къси ръкави,
ще пере и простира
снежно-бяло бельо
на сянка
под орехово дърво…
* * *
Има деца,
които израстват
така бързо,
че ние не можем
да ги разберем.
Има дървета,
които се изправят
така високо,
че ние не искаме
да ги забележим…
РИСУНКА
Ако ме помолиш
да те нарисувам,
не ще зная
какво да правя.
Мога да изобразя
твоите очи и техния нежен поглед,
твоите устни – вълшебната им усмивка.
Може би ще мога да възпроизведа
и ласкавото движение на твоите ръце.
Но как да нарисувам
твоята топлина,
как да нарисувам
твоя усет?
* * *
Освобождава вече есента
големия прозорец от листата.
Освобождава вече старостта
очите и душата от тъмата.
Но не освобождава любовта –
завинаги пленени сме от нея.
Но не освобождава песента –
и искам още дълго да ти пея…
