Резо Амашукели

превод: Димитър Василев

Залата притихнала е в мрак.
Чака нова
            някаква изява.
На екрана с грохот съживява
в кървави следи
            войната пак.

Вик на жива, раздробена плът
къса и препълва ти душата.
И правдиво страшно,
                           на войната
сянката върви по своя път.

От екрана чувстваш как припада,
в залата разплисква кръв и мраз.
Как да я опиша, щом за вас
тайна е летежа на снаряда?

А когато грейне светлина
и дома си тръгнат млади, стари -
този, който
           истинска война позна,
с патерици буди тротоара.