Горо Горов
Горо Горов (22.05. (4.06. н. с.) 1905 - 17.11.1999), изтъкнат български историк-краевед, етнограф, фолклорист, педагог, публицист, е роден в село Заберново, Бургаско. Прадядо му Нико Горов е изгорен жив от турците при отстъплението им по време на Руско-турската война 1828-1829 г., защото като мухтарин на селото защитава интересите на съселяните си. Дядо му Горо Ников е член на тайна група по време на подготовката на Априлското въстание 1876 г. и като по чудо се спасява от бесилката. Баща му Петър Горов участва в Илинденско-Преображенското въстание (1903) като войвода на чета, съден е и излежава 3 години в затвора в Одрин, заради комитетската си дейност. Учи в училището на родното си село и в Малко Търново. Завършва педагогическо училище в Ямбол и след 9.09.1944 г. - задочно История в СУ „Свети Климент Охридски”. Учител в село Веселие, Бургаско (1927-1934). Директор на училището в с. Веселие (1924-1935). Учител в училище „Братя Миладинови” в Бургас. (1935-1941). Като учител поставя началото на читалищната дейност в тези села, създава и ръководи ученически хор, изнася сказки, организира и ръководи театрални представления, вечеринки и други. Училищен инспектор на Бургаска околия (1942-1948). Началник на отдел „Народна просвета” при ГНС - Бургас (1948-1952). Директор на окръжния исторически музей - гр. Бургас (от 1958 до пенсионирането си). Като училищен инспектор в Малко Търново, инспектор и ръководител на образованието в Бургас и директор на музея в Бургас прави няколко експедиции, свързани с миналото на Котелския край, по бойния път на четата на Тодор Грудов и прочутите странджански войводи - Индже, Вълчан, Страти и други и обогатява музея със стотици снимки и документи от областта на революционното движение, етнографията, архитектурата, природните забележителности и други. Публикува оригиналните турски следствени протоколи по делото на Атанас Узунов и другите активисти от т.нар. хасковско приключение (1873) през 1966 г. Основател на Историческото дружество в Бургас през 1964 г. и негов председател до 1972 г., член на Съюза на научните работници - секция Бургас от 1964 г. и негов секретар-касиер от 1968 г. Носител на национални отличия - ордени, медали и др. Заслужил деятел на културата (1982). Почетен гражданин на гр. Бургас (1982). Автор на повече от 80 публикации в периодичните издания и над 800 публикации в ежедневната преса. Автор на книгите „Инжде войвода. Кърджалия и народен закрилник” (1941?), „Странджански рупски фолклор” (998 с., Изд. на БАН, 1983), „Будители на българщината в Бургаския край” (1999), „Мадара” (2003) и др. Капиталният му труд „Странджански рупски фолклор” съдържа 1419 песни (някои в по два-три варианта), 151 приказки и анекдоти, 39 легенди и предания, много пословици и поговорки, гатанки, благословии и благопожелания, баяния и магии, скоропоговорки, броенки, описание на детски игри и забавления от странджанския край, събирани от 1933 до 1969 г. Активно участва в обществения живот и работи за културното издигане и патриотичното възпитание, за възраждането на българщината в странджанския край.
Публикации:
Критика за Горо Горов:
„ИНДЖЕ ВОЙВОДА” ОТ ГОРО ГОРОВ/ автор: Печо Господинов/ брой 100 ноември 2017
ЕДНА КНИГА ЗА ИНДЖЕ ВОЙВОДА/ автор: Петър Динеков/ брой 170 септември 2024
За Горо Горов:
