Петър Динеков

Горо Горов, Индже Войвода. Кърджалия и народен закрилник. Изд. Литературен глас, София 1941

Това е една несъмнено интересна книга. Младият й автор с рядка любов и забележително усърдие се е постарал да събере данните за една от най-любопитните личности в нашата история от края на XVIII и началото на XIX век.

Героят на многобройните народни песни и предания Индже войвода наистина носи нещо изключително в себе си и събира в личността си особеностите на цяло поколение, което в бунта проявява своята воля за свобода.

Обаче, формите на тоя бунт са твърде своеобразни. Съвсем не може да се говори за установени прояви от национално-патриотичен характер, за съзнателно освободителна програма, за неизменно следван план.

Индже, като мнозина от своите съвременници-хайдути, недоволен от робската си съдба, улавя горите, за да мъсти за неволята на своя народ.

В своята бунтарска дейност той стига и до крайности - понякога е обикновен грабител, понякога смел защитник на слабите и бедните, а не рядко съюзник на турски хайдушки главатари и водач на разбунтували се войници на султана.

Имайки предвид всичко това, Г. Горов се е опитал да очертае дейността на Индже и като участник в кърджалийските дружини, и като български борец срещу турците, и като деец в Заверата от 1821 г.

За да обрисува по-правилно личността и живота на войводата, авторът дава доста подробни сведения за кърджалийството изобщо, за състоянието на българите въ края на XVIII и началото на XIX в., за събитията, които предизвикват заверата от 1821 г.

Обаче главното внимание е насочено върху бурната и разнообразна дейност на Индже. Разгледани са твърде многобройни и интересни въпроси: родно място на войводата, участието му в кърджалийските борби, нападения на Котел, Жеравна, Алтън Калофер, дейност в Странджа, признаване на Индже за главен войвода на всички българи-кърджалии, краят на Индже - според народните песни, народните предания и личен разпит на автора, участие на Индже в Заверата и смъртта му на р. Прут.

Последната глава от книгата се занимава с образа на Инджето в чуждите литератури, именно, авторът смята, че Пушкин и М. Чайковски в повестите, които носят едно и също име - „Кърджалии”, са изобразили живота на Индже.

Трябва да се отбележи веднага, че младият автор е проявил забележително усърдие при събиране на толкова неясни и противоречиви данни за Индже и че резултатите, до които дохажда при осветляването и тълкуването на тия данни, изобщо могат да се смятат като приемливи.

Той използва преди всичко многобройните народни песни, посветени на Индже, преданията, които и до сега се пазят по местата, гдето войводата е действувал, сам разпитва стари хора, а също тъй се справя и със запазените исторически сведения.

Ето защо книгата му прави впечатление с изобилието на материали.

Трябва, обаче, да се направи една бележка: не навсякъде грижливо е отделено преданието от безспорно установения исторически факт.

Изобщо данните на народните песни трябва да се приемат с по-голяма критичност и да се подложат по възможност на по-строга проверка.

Така личността на Индже би била очертана по-ясно, животът му би могъл да бъде даден в по-точно осветление, от дейността му по-категорично биха били изтъкнати безспорно установените неща.

Също допуснати са и други някои, в повечето случаи дребни, неточности, напр. в сведенията за М. Чайковски. Изобщо взето, и в постройката на книгата би могло да се прокара по-голяма системност.

Най-ценното в книгата на Г. Горов е внушението, което се получава след нейното изчитане за личността и живота на Индже войвода.

Ето един великолепен сюжет за българските писатели. Образът на Индже се особено поддава за роман-биография.

Чрез неговия живот може да се възкреси цялата епоха. Йордан Йовков вече направи първия опит със своя прекрасен разказ в „Старопланински легенди”.