Александър Иванович Полежаев (30.08. (11.09.) 1804, село Покришкино (Рузаевка), Пензенска губерния - 16 (28).01. 1838, Лефортовскaта военна болница, Москва) е руски поет. Извънбрачен син на помешчик от негова крепостна, която се омъжва за търговеца Иван Полежаев в Саранск. Учи в Московския университет, пише поемата „Сашка” (1825), превежда, става член на Обществото на любителите на руската словесност при Московския университет (1826). Николай І се запознава със „Сашка” и поетът е изпратен като подофицер в Бутирския пехотен полк (1826). През 1827 г. бяга от полка, за да стигне до столицата и да моли за освобождаване от военна служба. Заловен, върнат, съден, разжалван в редник и лишен от дворянство. Арестуван за обида на фелдфебел (1828), прекарва почти година в окови, пише редица стихове, вкл. стихотворението с нападки срещу царя „Арестант”. Изпратен с Московския пехотен полк в Кавказ, сражава се в Чечня и Дагестан. Отново произведен в подофицер (1831). Връща се в Москва (1833). После служи в Тарутинския полк (1833). През 1837 г. е наказан с тежко физическо наказание за напускане на полка и пропиване на амунициите. След боя организмът му отслабва и поетът развива туберкулоза. Умира в Лефортовската военна болница Погребан в Семьоновското гробище, не са запазени нито гроба му, нито гробището.

Публикации:

Поезия:

ЖИВИЯТ МЪРТВЕЦ/ превод: Григор Ленков/ брой 42 юли 2012

РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013

НЕГОДУВАНИЕ/ превод: Янко Димов/ брой 109 септември 2018

За Александър Полежаев:

АЛЕКСАНДЪР ПОЛЕЖАЕВ: МЪЧЕНИК НА ЧЕСТТА/ автор: Елена Тагирова/ брой 42 юли 2012