ПОКЛОНИ СЕ НА ВСИЧКИ ПОСОКИ, НА ПЪТЯ ПРЕД ТЕБЕ…
превод от руски: Спаска Гацева
***
Поклони се на всички посоки, на пътя пред тебе,
щом случайно омръзне ти половецката степна роса.
Нямаш избор богат, още раната щом аленее,
нека Бог ти даде тъмна нощ и коне - чудеса.
Виж табуна им - белоглави, и дорести, тъмни -
най-красивият твой е, вземи го и просто тръгни.
В това сиво поле се е случвало хиляди пъти,
не кори се за нищо, просто последвай новите дни.
Няма как да забравиш само страшната рана,
как седлото предаде те, но земята повдигна те пак.
Няма как да забравиш до вчера как решеше само
твоите палави къдри княгинята, няма и как.
Ще изгледаш наоколо всичко със зеници присвити:
тия шатри, огньове, табуна, тук вече не си…
И ще резнат дъха ти печалният рог на ловците,
оня гребен от кости - в немирните ти коси.
—————————–
***
В песента на реките, на заспала трева,
само вслушай се, леден сън ги гнети.
Получи си, дребнавчо, скрил се от любовта
своя дял - самотата, такъв ще си ти.
Отърви се от нея далеч от греха …
И докато се чудиш, решавай така,
заминавай човек, щом пред теб е река!
Леден скреж. Значи пътят е твоя съдба.
Ако враният кон през стобор те следи
и звезди разпиляла е щедра ръка.
Леден мраз. Значи време е да вървиш.
Ала пътят пред теб пак ще стане река.
—————————–
***
Търсят птиците небе,
молят за галоп коне-
думи и ръце не ги държат.
Тръгнахме по пътя свой
тъй и с тебе, друже мой,
с вяра в земния ни свят.
Тежка е тъгата ти
и товарът на плещи.
Зад гърба безчет пътеки,
скъпи имена,
златни времена
прагове, прекрачени навеки.
Нищо не пресмятай, не.
Пълна чаша ти е
с родната вода, пази я
да засити във очите
и тъгата, и сълзите,
мъката ти да надвие.
Няма повод да скърбим,
ще поседнем, помълчим,
ще забравим за митарствата.
Над главите - дървеса,
после - седем небеса,
после, казват, Божието царство.
***
Поклонись четырем сторонам и пускайся в дорогу.
Если вдруг опостылел простор половецких полей,
Если рана болит, то желать остается немного,
Дай Господь тебе темную ночь да хороших коней.
Посмотри на табун: белогривые, темно-гнедые,
Увести бы такого красавца и тронуться в путь,
В этом поле седом ничего не случится впервые.
Было все. Не терзайся, не надо. Уйди и забудь.
Но забыть невозможно, как вспыхнула алая рана.
Ты упал из седла, и тебя подымали с земли.
Как забыть, что вчера молодая княжна прибирала
Костяным гребешком непослушные кудри твои?
Ты в седле обернешься, посмотришь устало и хмуро
На шатры, на костры, на коней, что пасутся вдали…
И пригрезятся звуки рогов и охота на тура.
Молодая княжна. Непослушные кудри твои.
—————————–
***
Только вслушайся в песнь замерзающих рек,
Засыпающих трав, нарастающих льдин.
Получи, имярек, от любви оберег
И запомни: отныне ты будешь один.
Забери оберег и иди от греха…
И, покуда решил, уходи со двора,
Уходи, человек, если встала река!
Ледостав. Это значит в дорогу пора.
Если конь вороной через прясла глядит,
Если звезды рассыпаны щедрой рукой.
Ледостав. Это значит пора уходить.
Но дорога опять обернется рекой.
—————————–
***
Птицы тянутся в полет,
Кони просятся в намет,
Их ни словом, ни рукой не удержишь.
Так когда-то, друже мой,
Уходили мы с тобой
В путь-дорогу за мечтой и надеждой.
Тяжела твоя печаль,
Груз тяжелый на плечах,
За плечами города и дороги,
Дорогие имена,
Золотые времена,
Позабытые родные пороги.
Не считай свои лета.
Видишь, чарка налита
Родниковою студеной водицей.
Если застит грусть глаза,
Если просится слеза,
То вода тебе поможет забыться.
Для кручины нет причин,
Сядем рядом, помолчим,
Позабудем про былые мытарства.
Ведь над нами сень древес,
А над нею - семь небес,
А над ними, говорят, Божье Царство.