МАМА
превод: Петър Анастасов
МАМА
Пред къщата порутена,
в която тя сиротна
влезе и се сбръчка,
сега стои самотна
и търси с поглед
благодат за показ
и думата-мехлем,
и черен плащ
за вечно болната душа.
Очите й - каква съблазън
е миналото още -
го виждат през антрето
в костюм моряшки.
Но чува детските обувчици,
последни, от витрината извадени
с възторжен трепет на сърца.
Сега е в тази приказка:
и вижда - горе палят свещи.
И къщата е пълна
и радостна, и свети.
А вечер от липата,
когато птичият рояк ликува,
и неговият звън чертае тайно
бразди по нейното лице,
тя вече само тихи думи чува.
„Майко, майко,
пак ще бъдем заедно!”
***
Сипи ми течност горчива,
докато си отивам.
На улицата мирише
от дъждовете и снеговете.
По земята, затънала в киша,
зимният ден гърми.
Помогни ми да си отида.
Сърцето ми няма пътища -
отдавна не мога да видя
светлината на блажения ден
и цветните сънища.
Гърми проклетият храм -
светотатството скита на воля
по земята без свян,
без срам.
Откраднаха сбруята
на каляската.
Виждаш - снегът пада,
пада,
но за земя
се не хваща.
Пробивам слепия път сам -
изсипвам бисерите безценни.
На свестен човек да ги дам -
защо ли са ми на мене…
