Цтибор Щитницки

превод: Димитър Василев

Домът утихна.
Полунощ звъни. Във мене,
като в градина заснежена,
безшумно сняг снежи.

Туй е добре.
Спокойствието на земята
извира от дълбочината
на тая тишина.

И няма ужас и беди
и смъртен страх от светлините.
Ний ще сразим смъртта с лъчите
на нашите звезди.

Настана тишина,
ала трудът гърми, не спира,
немирната му кръв пулсира
във всеки нов завод.