ЗАБРАВА
превод: Димитър Василев
ЗАБРАВА
Щастливи са умрелите, че те забравят
горчивия живот… О, пред нощта
не ги оплаквай никога - не трябва,
каквато и да е във теб скръбта.
Душите жадни стигат бреговете
на чистата забрава и захлас.
Водата ще размъти неусетно
сълзата, капнала за тях тогаз.
От нея ако пият те отново,
ще си припомнят миналия яд
и мъки - спящи в тях като олово.
Заплачеш ли, когато свечерява,
оплаквай живите на тоя свят -
те искат, но не могат да забравят!
ПРИВЕЧЕР
Повява лекичко ветрецът ранен
и бавно люшка храсти и гори;
час розов, вечерен, благоуханен
в сърцата и природата гори.
Час златен на мечтите - о, тогава
предчувствие се носи за покой,
за сетен път тук сякаш съзерцава
душата всеки хубав спомен свой:
незабравими лилиеви шии,
очи - залязващи със влажен мрак,
които тръпки и целувки крият, -
и сълзи - дарове така неясни
на нашия живот - желан и драг, -
що като бледа теменуга гасне.
КРАСОТА
По пътищата без усмивки гледат,
като във ад се мъчат и потят
занаятчии, продавачи бледи
и всички те - макар в различен кът -
печалби смятат и броят монети.
Но ти, девойче, със невинен лик
минаваш след училище и ето,
че те оставят всичко друго в миг.
Далеч от разцъфтелите градини,
от музите неозарени - те
забравят ниски грижи и години,
с надежда те следят и те обичат,
а шепотът им радостен расте:
- Света Мария да е с теб, момиче!
РОДИНА
Отново буди пролетният вятър
на тайнствената обич сладостта;
подобно младоженка днес земята
блести със зестра от безброй цветя.
Летят на двойки пъстри пеперуди,
бръмчи пчелица тук, а там - оса.
Природата е в своя час най-чуден,
навсякъде - живот и чудеса.
И всеки мирис, всеки цъфнал мак
и всяко чуруликане довежда
в сърцето ми и мъка, и надежда,
пръстта ти свята да целуна пак,
да видя Мая в твоята градина,
красива, сладка и добра родина!
