Несравним гений

Валерий Ганичев

превод: Татяна Любенова

Тихият Дон!…Тихият Дон!…Тихият Дон!…

Тържествен и величествен звън се чува в тези слова. Възвишена, тревожна и почти божествена музика, която е сбрана във великия роман като една епопея на земята и небето.

Откъде се появява този художествен монолит, заплувал чрез другите световни езици в литературния океан?…

Как с тънко настроеното ухо, с гениален усет за историческите събития, Шолохов камертонно е възпроизвел многозвучието на руското живо народно слово? Що за вълшебство сплита в едно различни хора във водовъртежа на историята, а техните мисли и дела, събрани в романа заедно, са като истинско платно на живота?

Как се е удало на Шолохов да гравира в потока на времето и събитията лица, да ги създаде, да отгледа от тях образи, близки до реалния прототип и с художествено умение да ги възвиси до нивото на герои в световната литература чрез словотворението - романът “Тихият Дон”?

Дали това е по силите на един човек?

По пирамидата на Хеопс, по Великата китайска стена, по удивителните строежи на древните инки, по московският Кремъл и Айфеловата кула ще измерват потомците миналото на Земята.

А редом с тях са изтъканите чрез словото “Илиада” на Омир, шекспировата “Ромео и Жулиета”, “Дон Кихот” на Сервантес и, разбира се, “Тихият Дон” на Шолохов.

Появяването и животът на гения не е лесно да се обясни на съвременниците, както и на потомците, разкривайки отвътре величието на произведението, защото понякога за неговия автор започват да спорят, да разсъждават, да се съмняват, “било, не било”, и дали това е плод на творчеството на един или на няколко човека, както твърдят някои рационални англичани за Шекспир, например. Понякога обратно, някои се стараят да раздробят гения на части и с това да възвеличат себе си, както това са правили в градовете на Гърция, опитвайки се да присвоят Омир, да принизят гения до своето ниво на мислене…

Така се случва и с Шолохов. Романът “Тихият Дон”, ненадминат, (оспорвали са го малцина), по това, че неговият творец е бил почти юноша, а е чул божествените камбани и е възпроизвел музиката на живота във велико произведение,  е било извън тяхното разбиране, предизвиквало е и предизвиква глухо отрицание. Мащабността и честността на “Тихият Дон” на Шолохов ги е плашела и не им се е искало да вярват в автора - те и не вярвали, възразявали, отрицавали…

Народът, казачеството, обикновените хора във всички ъгълчета на необятната страна четели книгата, къпели се в животворното слово, пречиствали се духом, възхищавали се на устойчивостта на Човека, изпълвали се с живота на героите от романа, чрез тях сверявали  своята тежка съдба и си спомняли пътищата на братоубийствената гражданска война.

В разговор на Шолохов със сина му Михаил оценката на гражданската война е пророческа: “Кога там, по вашите учебници, завършва гражданската? В двайсета? Не, скъпи, тя и сега още се води. Различни са само средствата. И не мисля, че скоро ще свърши”.

А ако трябва да сме точни, то “Гражданската война, брат, освен всичко друго, е пакостна и с това, - казвал Шолохов в края на живота си, - защото в нея няма ни победени, ни победители”.

След смъртта на Шолохов, присъствах с жена си Светлана и внучката Настенка на празника по повод 95-та годишнина от рождението му в казашкото селце Вьошенская. Поговорихме за певеца на руската земя; минах покрай плетовете на казашките къщи, където бяха наредени за угощение масите, изпих чаша водка с казаците, хапнах диня  и влязох в шолоховата къща, за да се простя за пореден път и да се поклоня преди тръгване… На пейката, не много далече от мястото за почивка на писателя, седяха две много възрастни жени. Внучката Настя, с откритостта на дванайсетгодишна, се приближи към тях, запозна се, с детска непосредственост ги попита за възрастта им - те с готовност й отговориха: “Осемдесет и осемдесет и седем”. По това време Настенка все още едва се беше докоснала до “Тихият Дон”, затова и полюбопитства: “Бабки, а вие чели ли сте “Тихият Дон”? Те с удивление я погледнаха и поучително й отговориха: “А как иначе, детенце? Ние, казаците, имаме две най-важни книги - Библията и “Тихият Дон”.” Такава е оценката за труда на писателя, която му дадоха мъдрите жени.  

Няма през ХХ век по-духовна, литературна, народна книга, от “Тихият Дон” на Михаил Александрович Шолохов.

Шолохов дълбоко познава всяка дума. Шолоховата истинност и точност поразяват. Спомням си случай, разказан от писателя и приятел на Шолохов Николай Корсунов: “Виждайки, че Лукин (Ю. Б. Лукин - един от първите редактори на “Тихият Дон”) записва всичко, Шолохов подчертава: - В името на романа “Те се сражаваха за родината”, думата “родина” не е с главна буква… И известно време мълчи, сякаш иска да се увери, че са разбрали мисълта му. Всеки е воювал и умирал за своята родина - родната къща, родната градина, тихата рекичка, любимата жена, деца… От тези, както ни се струва, малки величини и понятия, се съставя великото и еднозначно - Родина… Удивително е, че всички издатели и преиздатели са игнорирали това уточнение, тази воля на писателя, правещи се на  “по-светци и от папата”, придавайки на името лозунгово звучене, което винаги е предизвиквало такова чувство на отвращение в деликатният към словото художник, какъвто е бил Шолохов.”

Пред вас, уважаеми читатели,  е романът “Тихият Дон” на М. А. Шолохов в най-новото си издание, изчистено от редакторските нововъведения и времевите наслоения, изпълнено с духа и многоцветието на шолоховото писане, освободено от редакторския схематизъм на шаблонния подход, от идеологическите и политически пристрастия, невежеството, езиковата глухота… Със старанията на неуморимите Александър Фьодорович Стручков и най-голямата дъщеря на писателя Светлана Михайловна Шолохова, “Тихият Дон” е представен в този том в цялото си сияние и блясък, с неповторимия шолоховски стил и народни думи, с цялото огромно богатство на руския език.

За да бъде Михаил Шолохов завинаги неопровержим и възвишен, както и се полага на несравним гений!

Русское воскресение, 06.04.2011