Дарко Марков

превод: Петър Анастасов

***

Моля звездната искрица,
моля зимната снежинка,
моля стъпчицата лека,
заледената пътека,
къщичката с ореола,
бора стар и лампиона,
който вътре в него свети.

Моля аз нощта Йованова
да ми върне кичур златен
и сърничка лекокрила,
и зелена пелерина,
и една усмивка ясна,
и една прегръдка страстна -
тя отдавна ме изгаря.

Аз ръцете си протягам
към небето и събирам
звезден прах, звезди горещи.
А трещят възбог акации
в заледената мозайка
на полетата заспали.

Свири валс позната песен
и отеква като ехо.
Моля звуците далечни
и сънувам зимен сън.

***

Твоят кичур - жеста странен,
тая сладострастна нощ…
Дъжд отлива филиграни
в нейния бездънен кош.

Лък изопнат ни премества,
тишината изкривил.
Капчица по тебе шества,
без да съм й разрешил.

Нощ, заключена в магия -
чакам стих и благослов.
Капката - тя мене пие
жадно, страстно и с любов.