ДА БИХ БИЛ…
превод: Дора Габе
ДА БИХ БИЛ…
Да бих бил по-млад, девойко,
да бих бил по-млад!
Пил бих не вино тогава,
а твоя поглед в забрава,
ясна девойко!
Тогаз да беше ме знала,
галена птичко,
своята обич би дала,
о мое щастйе едничко,
да би я дала!
Не бих ги гледал в небето
звездите ясни,
теб бих те гледал в лицето,
ти си ми светла и ясна
звезда в небето.
Не бих го искал, над младост
слънце да грее!
Ти да си слънце и радост,
твоята обич да грее,
твоята младост.
Но стар съм, стар съм аз вече,
мило, да смея
да искам клетви и речи…
и само песен ти пея,
че стар съм вече.
Да бягам само остава,
звездице злата,
че гордостта ми не дава
да страдам, мъка остава,
мъка в душата…
И пея и пия аз вино
с сълзи горчиви
и гледам дните мъгливи
на мойта младост, що мина,
и пия вино.
ДИВЕН СЪН
Дивен сън сънувах снощи,
дълги той години трая:
ти вълната бе в морето,
аз скалата бях на края.
И не жалих аз, че сменя
камъка студен човека,
бях обичан аз в съня си…
Век минуваше след века.
И не жалих, че безмълвен
е гранита, че студен е,
там душа с душа мълвеше
и небето бе над мене.
Ти над мойта гръд припадаш
цяла в трепет и упита,
и обвързват ред години
твойта участ със гранита.
Мойто лоно ти дълбаеш
и щастливий час настава,
че изпълня се съдбата
и прокобата минава.
Че коварното си дело
щом привършиш - в бездна хладна,
сбогом взел си със звездите,
аз на твойта гръд ще падна.
ЕДНО СЪРЦЕ
Едно сърце, което радост дава,
едно сърце, да бъде огледало
на моята любов, от нея затрептяло;
сред тихите ще бъда тих тогава!
Еднички устни! Вечността разляла
нектар във тях - от щастие пропити!
И две очи и в тях да гледам смяло
и да се видя свят между светците!
Едно сърце и длани снежно-бели,
очите ми да заслонят - в съня си
да сещам тихий ангел как ме носи,
и отлетява в светлите предели.
Тъй малко е желането пред Бога,
а виждам аз, че искам твърде много!
