ДВЕ РЕКИ
превод: Красимира Василева
Маскетаквит, гласът ти е за мен
като мелодия на дъждовете,
ала през тебе бърза устремен
и друг поток, от твоите води по-светъл.
Ти си затворен в тесни брегове,
а оня бърз поток е безграничен.
През океани, небосклони, ветрове,
през светлината и живота тича.
Аз виждам ясно вечна светлина,
аз чувам неговия плясък
през смяната на хора, времена,
през сън любовен, власт и блясък.
Добър вълшебник си, Маскетаквит,
златее твойто каменно корито,
а там в потока ясен, златошит
сияе вечно слънцето на дните.
От него глътка който е усетил,
навеки свойто жажда утолява.
В този поток пътуват вековете,
както напролет лед по тебе плава.