Андрей Петровчик

превод: Дафинка Станева

ЗА ПРОСТАЦИТЕ

В последно време нашите творци в своите произведения решиха да се обърнат към народа. Или към този образ на народа, който им се струва правилен. Народът в тези произведения се представя груб, недодялан, необразован, склонен към алкохолизъм, към безпричинен садизъм, сексуално насилие и убийство. Прочиташ книгата, гледаш филма - и веднага разбираш как тежко живее в Русия одухотворената творческа личност сред тази паплач.
Собствено, всичко това не е ново. Висококултурните представители на висшата класа и на творческите слоеве още в началото на XX век се ужасяват от “простаците”, пуснати на воля от революцията. Ето, казват, добитък без юзда, който не разбира високата култура и е готов да пусне за свиване на цигари безценните фолианти.
Не може да се каже, че висшият свят и творците са далече от истината. Народът фактически е бил необразован, груб, често жесток. Само че защо той е такъв?

ЖИВОТ НА ИЗХАБЯВАНЕТО

В продължение не на десетилетия, а на цели векове, изграждането на Русия е на гърба на обикновения руски мъж и на обикновената руска жена, които с тежък и безпросветен труд създават всичко, което после в учебниците по история преминава като достижение на държавата, науката, културата.
Докато дворянският елит изучава езици, трудовете на античните автори, упражнява се в стихосложение и научни опити, народът е зает с малко по-различни дела.Той от зори до мрак оре в полето, обезпечавайки господаря си и получава своя оскъден къшей хляб.
Суровият климат, не най-добрият за правене на земеделие, не му позволява да се отпусне и да се отвлече за някакви странични занимания. Редовните природни бедствия освен сушавите лета пораждат глад, който за Русия е бил нещо обикновено. Болестите и епидемиите честичко нанасят удари на народните маси. Големите руски семейства могат да бъдат обяснени не само с липсата на контрацепция и обич към децата, но и с високата детска смъртност.
За руския селянин е било обичайно да погребва своите малки синове и дъщери и това се възприемало като житейска неизбежност, а не като трагедия.
Животът на работниците в заводите не е по-добър, представляващ сам по себе си ежедневен непосилен труд на изхабяването, от който мускулести мъже умират като мухи…
Народът, чиято главна грежа е всекидневната борба за оцеляване, фактически няма възможност да се стреми към високите образци на културата, на които през това време са се наслаждавали висшите слоеве на обществото.

ТЕЗИ, КОИТО НЕ ПРИСТИГНАХА С ОБОЗА

Ние знаем единици таланти от народа, които като Ломоносов със своето неистово желание за знания съумяват да пробият за себе си път от низините към върха.
Но никой не ще узнае колко таланти, родени на руската земя, не са могли да се издигнат и да осъществят своето предназначение.
Понякога разбирането на това колко в края на краищата е талантлив народа, се появява и сред дворянството. Когато помещикът, по силата на увлечението от идеите за просвещение, или заради забавление, започва да учи дечицата на крепостните на науките, да ги приобщава към произведенията на изкуството, той с удивление установява, че те по своята природа съвсем не са по-глупави от произлезлите от елита и са способни да разбират и тънко да чувстват прекрасното.
Обаче тези, на които провървява така с помещиците, са нищожно малцинство. За мнозинството от народа елементарната грамотност е била нещо непостижемо и загадъчно.
Нито отмяната на крепостното право, нито другите реформи на Александър II и неговите приемници могат кардинално да изменят ситуацията.

ГОЛЯМОТО БОЛШЕВИШКО СЪБАРЯНЕ

На границата на XIX-XX век руската интелигенция, бохемата се отнасят към народа както към зверче за забавление, с което е интересно да си поиграеш, да нахраниш с ръце. Срещата с народа лице в лице, на равна нога, шокира елита.
Народът фактически не е готов да разговаря с елита на един език. И тук работата не е в природната злост или в порочността - той просто не разбира елита, тъй като не е имал възможност да познава прекрасното.
Главната заслуга на болшевиките се заключава в това, че те, взривявайки вековните препятствия, допускат при образованието, науката, културата, абсолютно всички народни слоеве. Разбира се, това моментално допускане не може да мине без ексцесии. И рафинираният интелектуалец от началото на века, съзирайки това събаряне на препятствия, вижда само “простака” и нищо повече.
Но има и други дейци на науката и културата, за които днес като че ли не е прието да се напомня. Тези, които в цялата грубост и недодяланост на народа виждат божията искра, таланта, природната надареност. Те тръгват да учат, да образоват, да приобщават към културата - към това, което поради условията на живот и поради самото устройство на държавата, народът е нямал.
Ще минат две-три десетилетия и Съветският съюз ще разтърси света с изобилието на „собствения си Платонов и с бързия ум на Невтонов”, произлезли от тази същата пустош на недодялания, грубия, злия народ, който при тестването се оказва умен и надарен.

ВРАГЪТ ОТВЪТРЕ

Но тази красива история има лошо продължение, което /по мое мнение/ обяснява много от нашите съвременни реалии. И в новото съветско общество не всички са могли да бъдат Платоновци и Нютоновци. Някой трябва да отглежда хляба, някой - да лее стоманата, някой - да строи пътища. Разбирайки това, държавата активно пропагандира култа на човека към труда, поставяйки го на първо място в обществото. Първото поколение Платонови от народа още помнят откъде са родом и никога не си позволяват снизходително и още повече презрително отношение към хората на труда. Но вече техните внуци, а често и децата им започват да се чувстват от някаква по-висша каста, която не би трябвало да общува с „работническото простолюдие”. Държавата, както може, възпира подобни настроения, но това не винаги се получава. В семейството на учения изпадат в ужас от мисълта, че синът може да стане тракторист, в семейството на артистите и в кошмарен сън не могат да си представят дъщеря си като доячка.
Назовавайки нещата със собствените им имена, потомците на пришълците от народа започват да възпитават в своите деца презрение към труда и към хората на труда. Докато съветската държава с могъща ръка избива подобна глупост на елита, насочвайки този същия елит по заводите и колхозите с лекции и концерти, ситуацията остава стабилна.
Когато държавата отпуска поводите, всичката тази лъжеелитарност проявява себе си в пълна мяра. С какво започват да плашат мамичките чедата си в късния СССР?”Ако учиш лошо - ще изгърмиш в армията! Не се ли стараеш - чака те ПТУ! До вечерта играеш мач - какво, в завода ли искаш да попаднеш?”
Навярно родителите са искали да дадат на децата си по-добро бъдеще. Но струва ли си заради това бъдеще да превръщаш в плашило армията и завода, това, без което страната не може да мине?

ПРОЕКТЪТ НА ЕЛИТА - УПРАВЛЯЕМА ДЕГРАДАЦИЯ

Разпадането на Съветския съюз довърши небивалото предателство: елитът, излязъл от народа, се отрече от него.
Творците, погребали в горите и изгорили в печките своите оригинални родословни дървета с бабите-доячки и дядовците-ковачи, се заеха да изградят новите родствени връзки от благородните дворянски родове.
Професиите, свързани с физическия труд, със старанието на творците бяха спуснати до статуса на позорни и недостойни за приличните хора.
Народът отново бе поставен пред необходимостта от оцеляване, което не оставя време за самообразование и повишаване на културното ниво.
Творците, запълвайки екраните на долнопробни шоу-програми, възклицават:” Погледнете, на този добитък е нужно само долнопробно шоу!”
Цялата дейност на властта и елита през последните 20 години е насочена към една задача: да възстановят такова положение в обществото, когато той, елитът, имайки изключителната възможност за образование, за познаване на старите и създаването на нови културни ценности, с няколко стъпала да превъзхожда своя народ.
Тоест съвременният властови, финансов, творчески елит фактически се занимава със строителството на тази бариера, която беше разрушена от Октомврийската революция.
Трябва да се признае, че по пътя към своята цел елитът постигна немалко успехи. Нямайки възможност да издигнат своето интелектуално ниво, творците активно работят за снижаването на интелектуалното ниво на народа.
Всичко това говори за едно - съвременният елит на Русия работи не за бъдещето на страната, не за бъдещето на народа, а изключително за закрепване на своя съвременен статус за дълго време.
На интересите на Русия отговаря само събарянето на тази новопоявила се бариера и решителното „изтриване” на съвременните имотни класи, неспособни да работят за бъдещето на страната и народа.

Вестник “Российский писатель”, 13.06. 2012 г.