ПОТОК
превод: Красимира Василева
Поток, поел на дълъг път,
прекланям се пред вечното вълшебство
на твоята искряща плът…
И чувствам - земният живот
и жаждата за шумна слава
също отлитат надалеч,
както вълната отминава.
И леко ми е днес да разбера
на светлата ти музика духа :
от детството ми речните напеви
са толкова познати за слуха…
Сега ний пеем двама с тебе:
ти - за вечното стремление,
а аз - че лятото лети
във своя бяг към края тленен…
Съдбата ми е - цял живот
на стрък трева да се люлея,
съдбата ти е - цял живот
да бродиш и да пееш…
Уви, човекът като цвете
увяхва в кратко мигновение,
но красотата е безкрайна
и ще живее и след мене…
