Тасос Ливадитис

превод: Атанас Далчев

БИТИЕ

Светът не е напълно сътворен.
Творят го всеки ден
работниците
и поетът вдъхновен.

ЗНАМЕНА

На убитите по ризите окървавени
седяхме при вечерната светлина
и рисувахме картините на утрешното щастие.
Тъй се родиха нашите знамена.

СРАЖАВАЙКИ СЕ

Да, сражавайки се, бранихме ний свободата
и ведно с нея
улицата, де играехме като деца,
гроба, де родителите наши спят,
и дръвчето малко, под чиито клони
се целунахме за първи път.

ПОД ДЛАНТА НИ

Стиснахме ръка на толкова другари!

И сега, когато ни обземе малодушие и страх,
чувствуваме как пробожда като нож дланта ни
споменът за тяхната ръка.
А когато изпълняваме дълга си,
чувствуваме в шепата си нещо непокътнато и скъпо,
сякаш във ръцете си държиме
целия безкраен свят.

КРИТИКА НА ПОЕЗИЯТА

Какво стоите прочее, поети?
Излезте вън на улиците; с автобуси, с влакове тръгнете
да видите как подир ваште песни,
разцъфнала сред въглищния прах подобно бяла роза,
на машинистите усмивката ще блесне.
Излезте на пазара
сред викове и миризми на зеленчуци.
Ще ви посрещне мъжкарана
с обуща дървени, големи
и ако се усмихне тя на вашите поеми,
тогава знайте, че в живота сте създали нещо.
Защото тази мъжкарана силна
с лице от шарка грапаво, но със сърце горещо
е майка на убити трима сина
и няма току-тъй да се усмихва на сълзливи стихове.
Качете се със куки на нозе
по стълбовете телеграфни,
оттам запейте
и заразмахвали сърцата си като измачкани каскети,
вий бъдещето
поздравете!

ПОЕТИКА

Пиша за онез, които да четат не знаят,
за работниците от града, които привечер се връщат
със очи от пясъка почервенели,
и за вас, о, селяни, с които в ханищата пиех
през големите и мразовити нощи на борбата,
докато далеч се чуваха гърмежите на нашите другари.
Пиша за онез, които хартия по улиците сбират
и разпръсват семената на утрешните наши песни,
пиша за перачките и дрипавите въглищари.
Пиша аз за вас,
братя мои във смъртта
и в надеждата другари,
със които свързан съм дълбоко,
както само мъж се свързва със една жена.
И кога умра и няма даже прах по улиците ви да бъда,
книгите ми - оздравителни и прости,
ще намират място винаги по ваште маси
между хляба
и любимите ви сечива.

ГОЛЯМАТА БИТКА

Някога, когато си потеглял
да участвуваш в голяма битка,
сигурно ти се е случвало да чуеш
в някой непознат прозорец
звуци от пиано.

Може би девойка с бели пръсти
или мъж с ръце корави
свири таз мелодия, която
ти напомня детските години,
твоята изгубена любов,
твоите мечти неизживени,
върнатите китки от ясмини,
стъпканото ти сърце.

Ти стоиш с отворена уста,
слушаш под дъжда.
Ала трябва да побързаш,
че прииждат другите, минават,
вече се изгубват зад завоя…

И когато тръгваш ти с широки стъпки -
детските години,
твоята изгубена любов,
бляновете ти неизживени,
върнатите китки от ясмини,
стъпканото ти сърце
тръгват редом с тебе,
за да се сражават
заедно с теб.