Тасос Ливадитис

превод: Божидар Божилов

Братко мой, часовой,
братко мой, часовой,
аз те чувам как крачиш в снега,
аз те чувам как кащляш в студа,
познавам те, братко мой,
и ти ме познаваш.
Бас държа, че във джоба си имаш портрет на девойка.
Бас държа, че във лявата гръд бий сърце.
Помниш ли?
Нявга рисуваше ластовици в свойта тетрадка,
нявга мечтаех да се разхождаме двама,
на твоето чело има белег от моята прашка,
в моята кърпичка твойте сълзи съм завързал,
а твойте празнични обувки останаха в задния двор.
На стената на старата къща стоят
с тебешира написани мечтите ни детски.
От миене на министерските стълби твоята майка старее.
Привечер спира на ъгъла
и купува кюмюр от количката на баща ми -
спогледат се, те се усмихват
тъкмо когато ти пушка зареждаш,
за да стреляш по мене.
Твоите очи се скриха зад каска стоманена,
ръцете си детски смени със жестоката пушка
и двамата сме гладни за усмивки
и за залък спокоен сън.
Сега чувам обущата ти по снега.
След малко ще легнеш,
лека нощ, тъжен братко мой!
Ако случайно сънуваш голяма звезда, ще знаеш - това е
моята мисъл за тебе.
Щом пушката сложиш в караулката, пак ставаш врабче.
Ако заповед дойде да стреляш по мен,
мери се встрани, не стреляй в сърцето ми!
Детският ти образ все още живее във него -
недей го ранява!

Макронисос, 1950