СЛЪНЧЕВ ЗАЛЕЗ. ТИХО! ТИХО!
превод от украински език: Красимир Георгиев
СЛЪНЧЕВ ЗАЛЕЗ. ТИХО! ТИХО!
Слънчев залез.
Тихо… Тихо!
Няма гръм
да затрещи.
После плахо
писва мишка,
цял ден спряла
да пищи.
Еж в градината
пристъпва,
пеят весели щурци.
Сенки дълги
и предълги
са… на гости при кумци.
После,
пред самото утро
пада на трева
роса…
Ще кося сред мрака
чудо
през мъглата…
А коса?
Да косиш,
коса си трябва…
Где загубих таз коса!
Бос закрачих
през морава
с буйна весела трева.
До кумците
приближавам.
Срещат ме
и още как!
- О! За да си жива-здрава,
сипвай в чашите първак!*
—————————–
* Благодарствени думи към стопанката, която налива на госта чаша със самогон. Бел. прев.
—————————–
СОНЦЕ ЗАЙДЕ. ТИША! ТИША!
Сонце зайде.
Тиша… Тиша!
Ні торохне…
ані де.
Згодом трохи…
пискне миша,
Що мовчала
цілий день.
Десь їжак
в садку шелесне…
Заспівають цвіркуни.
Тіні довгі -
довжелезні
Завітають… до куми.
А пізніше,
аж під ранок,
На траву впаде
роса…
Вийду я на морок-
ґанок…
Крізь туман…
А де коса?
Щоб косить,
то треба ж косу…
Де ж покинув я її!
I як був…
пішов я босим…
По траві та по ріллі.
До куми
звернули ноги.
Що я бачу…?!
Вже стріча.
- О! Щоб ти була здорова, -
Наливає первача!
