Сергей Танасов

превод: Таня Танасова-Тодорова

***
За съжаление, много рядко
отивам в родния си край.
Върбите на водата гладка
рисуват нещо като рай.
Там, край Синюха* аз израснах -
броях звездите и мечтах.
Но мина времето прекрасно.
И как се случи?! Посивях…
Дърветата все по-големи.
Овошките във мен цъфтят!
Не може нищо да отнеме
спомена за моя свиден свят.

—————————–

* Синюха, река в Украйна, по бреговете на която се заселили бежанци от България през 1774 г.

—————————–

***
Я, к сожаленью, очень редко
Могу приехать в отчий край.
Вербак Синюхе клонит ветки,
Даря душе и телу рай.
Здесь я безусым мальчуганом
Мечтал при звездах в облаках.
Промчались годы караваном.
Роса застыла на висках.
Деревья с каждым годом старше.
Поднялись новые сады.
Я край родной люблю без фальши,
Ища в пыли свои следы.