ЖРЕБЧЕ
превод от руски: Пламен Панчев
Гръм падна върху рижата кобила.
Жребче остави мъничко - само.
Над нея цвили то с невръстна сила,
разбрало, сякаш, мъката си то.
Тя падна тежко, падна даже грубо
в очите с отразена синева -
простряна сред ливадите - а в зъби -
все още зеленееше трева.
И слънцето надникна из-зад облак,
дъга изметна цветен гръб - висок.
Жребчето си стоеше дребно, потно
по бърни с незасъхнало млеко.
А покрай него редом, през полето
като деца доволни от света
препускаха немирните жребчета
със вирнати опашки през степта.
А то с главица клюмнала надолу,
в кобилите започна да се вре.
Кому ли за сирака става болно!
До виме не успя да се допре.
Тогава със уста тревица щипна.
За сукане загърбило мечта.
Ще расне то, за майка си ще пита.
Тъй както аз израснах без баща.
