Анатолий Шиляев

превод от руски: Пламен Панчев

Излющен камък - само с дати.
Ни кръст, ни паметник в пръстта.
И цялата печал пролята
е вместена в една черта.

Тя между датите е тайна,
любовна - може би - вина.
Със цялата си строгост трайна
стопява всяка топлина.

А и под толкоз пръст - едва ли
узнал би някой в слой от прах,
как като хора са живяли.
Какви сърца са били в тях.

Нима това не е награда -
наследството за всички дни.
Една чугунена ограда
и сива плоча отстрани.