Николай Конрад

превод: Литературен свят

Ду Фу произхождал от старинен род на служещи. Сред предците му имало големи пълководци, изтъкнати учени, писатели, поети, видни държавници. Но по времето, когато се родил Ду Фу това било западнало семейство на провинциален чиновник.

В живота и творчеството на Ду Фу се различават няколко периода.

Поетът се родил през 712 г. До началото на  40-те години от живота му е известно малко. Разказват, че на възраст 20-35 години той много пътешествал. Може би в това се проявила неспокойната му природа, тласкаща го към скитнически живот; може би тук са изиграли роля огорчението, недоволството от неуспехите му на правителствените изпити, попречили му да стане чиновник, към което се стремял и поради семейните традиции, и поради необходимостта да има осигурени средства за съществуване. Пътуването с приятелите му Ли Бо и Гао Ши {Гао Ци (Гао Ши)} било заключителен етап от скитанията, продължили от 731 до 741 г. Трябва да се каже, че са останали много малко стихове от този период, като повечето са от последната година от този житейски период на поета.

Но дори от тези стихове може да се види, че поетът се стреми да преодолее традицията на предишната поезия с външната й красивост при вътрешна пустота и откъснатост от действителността. Това е ранният Ду Фу, вече долавящ своя път.

Следва вторият период от живота му - 40-те години и първата половина на 50-те години - до метежа на Ан Лу-шан. В 741 г. поетът прекратява скитанията си и за цели десет години се установява в Чанан.

Защо Ду Фу пристигнал в Чанан? Вероятно трябвало да помисли за по-сигурен живот, за припечелване и разчитал да се устрои на държавна служба. Във всеки случай знаем, че е предприемал различни крачки в това направление, опитвал се дори да се сближи с влиятелните в политическия свят търговци, участвал в гуляите им. Но от тези опити не излязло нищо. А обстановката в столицата вече забележимо се променяла. Във всичко се чувствало приближаването на кризата. Това накарало поета да насочи вниманието си към обществения живот. Той вече изобразява несправедливостта, злото, насилието, които изпълват живота и го помрачават. Верността на житейската правда той вижда именно в разкриването на тъмните страни на действителността на своето време. Това е гневният, горещ, млад Ду Фу.

После следват 755-759 г. Тежки години и за страната, и за нашия поет.

В края на 755 г. Ан Лу-шан начело на голяма армия се придвижва към центъра на страната и в средата на 756 г. овладява Чанан. Сюанцзун с целия си двор бяга в провинция Съчуан.

В началото на метежа Ду Фу със семейството си се намира в едно градче на североизток от Чанан. Малко преди падането на столицата той успял да се придвижи и по-нататък, и настанил семейството си в едно село, а сам поел към двора на новия император Суцзун, син на Сюанцзун, сменил на престола своя отрекъл се от трона баща. Но по пътя поетът попаднал в ръцете на метежниците, бил изпратен в Чанан и хвърлен в затвора. През 757 г. успял да избяга от затвора. На този път стигнал до Суцзун и постъпил на служба. Заедно с двора се върнал в освободената столица.

Но службата му в столицата продължила кратко: след по-малко от година той бил преместен в провинцията - в Хуачжоу. Но и тук не се задържал: след година районът бил застигнат от слаба реколта и започнал глад. Ду Фу бил принуден да спасява семейството си. Заедно с жена си и децата си през 759 г. се преместил в Цинчжоу в провинции Гансу. Три месеца по-късно трябвало да бяга и оттам: гладът стигнал и до тези места, освен това целият начин на живот, непривичен и чужд, действал на състоянието на духа на поета, и без това изострено.

След период на безплодни скитания по различни градове Ду Фу след трудно и опасно пътешествие най-после се добрал в края на 759 т. до Чънду - главния град на богатата провинция Съчуан. В такава житейска обстановка в творчеството му се извършил прелом. От изобразяване на злото и насилието той преминал към изобразяване на мъката, страданията. В центъра на вниманието му се оказал човекът. При това чрез човека от своята епоха и своята страна той започва да вижда самия човек. В стиховете му вече звучи темата за човешкия живот и съдба. Той става поет-хуманист в най-високото значение на това понятие. Наистина, в живота си той видял само страдания. Оттук и повишената емоционална изостреност на стиховете му от онези години. Това е страдащият, почти отчаян от живота, зрял Ду Фу.

И накрая настъпва последният етап в творчеството на поета - от началото на 60-те години до смъртта му през 770 г.

В Чънду Ду Фу отначало открил онова, което търсел: възможност за мирно и спокойно съществуване. Тук той имал приятели, покровители, които му помогнали да се настани. През 760 г. дори си построил къщичка, където прекарал три години.
Изглежда това били най-светлите години от живота му. Но техният край дошъл.

В 762 г. и в Чънду избухнали безредици - отзвук от вълненията в централната част на страната. Наложило се поетът отново да спасява не толкова себе си, колкото семейството си. Около половин година той прекарал в различни градове на провинция Съчуан, чакайки обстановката да се успокои. С възстановяването на спокойствието Ду Фу отново се върнал в Чънду, но обстановка там била вече друга, и поетът нямал на кого да се опре.
През 765 г. той отново напуснал Чънду, този път завинаги. След като се спуснал надолу по Яндзъ, през пролетта на 766 г. спрял в малкото градче Куйчжоу. Тук прекарал две години.

Но мисълта за Чанан не напускала Ду Фу, и през 768 г. той тръгнал в последното си пътешествие, надявайки се да се добере до столицата. Но Чанан и целият район наоколо тогава бил арена на непрестанни сблъсъци между отделни военачалници, арена на нахлуване на чергари. Тази обстановка не позволила на поета да осъществи намерението си. Така, на джонка сред Яндзъ през 770 г. го застигнала смъртта.

Тези години били за него период на интензивно творчество, което взело нова насока. Ду Фу започнал да разбира, че в живота има не само зло и страдание, но и добро, и радост, че самият човек е преди всичко носител именно на доброто и светлото.

Във връзка с това в стиховете на Ду Фу се появява душевна топлота, неочаквана за него при всички неудачи в личната му съдба, при всички нещастия в страната. Поетът, дотогава говорещ за човешката мъка, сякаш разбрал, че от тези мъки е престанал да вижда самия човек, а чрез него - вечното в хората и в живота. Именно благодарение на това разбиране в стиховете му проникнало топло чувство към хората, съединено със съзнанието за величието на човешкия дух. Показателно затова е и даденото му име на поет-мъдрец.

Интернет-альманах „Все о Китае”, 25.04. 2010