ОДА ЗА СРАМА
превод: Красимир Георгиев
ОДА ЗА СРАМА
Срамът ни става все по-малко.
Лъжи и гаври се множат.
А селянинът изругал би,
ако безчестно го държат.
Уви, усмивките фалшиви
не знаят що е срам, а ние
пълзиме - охлюви лениви,
и като риби в гьол се крием.
Срамът ни кротко си замина,
от непотребност оглуша
такъв - и болничък, и хилав,
лош камък в нашата душа…
От изчервяване се пазим.
Безсрамникът без съд седи.
О, събуди се, Стенка Разин,
разкъсай риза на гърди;
и столицата в срам да тъне,
че всяка пришка лъсва там.
И нека селянинът жъне,
без за страна да чувства срам.
—————————–
ДУЕЛ
„…но календарът замръзна и замлъкна…”
Yandel
От студ заплака календарът днес.
А ние с теб сме за дуел готови,
в полето чисто стародавна чест
ще защитим за себе си отново.
Тъжнее календарната печал,
ледът в реката пука примирено.
„Готови!” - секундантът закрещя
и даде знак за старт с ръце студени.
Скъсихме бавно този страшен път,
прицелихме се точно, сред мъглите…
Улучихме се… В лявата си гръд!
Ранен бях тежко аз. А ти убита.
ОДА СТЫДУ
Процент упал - стыда всё меньше.
Всё больше мелочи и лжи.
Крестьянин выругался б, ежель,
Как пресмыкающийся жил.
Увы, холщёвые улыбки
Стыда не ведают, а мы -
Ползём - садовые улитки,
Плывём - озёрные сомы.
Ушёл наш стыд, не оглянувшись.
Он за ненадобность ушёл -
Такой больной, такой ненужный…
Обида - камень за душой.
Краснеют только кремль и раки
Там, где бесстыжий несудим.
Проснись скорее Стенька Разин,
Порви рубаху на груди,
Верни нам стыд в столицу нашу -
Там каждый прыщ гибэдэдяст.
И пусть тогда крестьянин пашет,
За государство не стыдясь.
—————————–
ДУЭЛЬ
„…но календарь замерз и замолчал…”
Yandel
От холода заплакал календарь.
Ходили на дуэль с тобой сегодня
Во чисто поле, как бывало встарь,
Когда друг другу кто-то неугоден.
Скулила календарная печаль,
Трещал ледок в реке под облаками.
Готовьтесь! - заряжающий кричал,
Потом взмахнул холодными руками.
И мы сходились медленно с тобой
И целились в отчаяннном тумане…
Попали оба… Оба в левый бок.
Но ты - убита. Я же только ранен.
